Представи се с няколко думи.

Роден съм в Пловдив през 1968 г. Играехме футбол по улиците (ако дойде кола, спирахме за малко, докато мине). Учих в „Кочо Честеменски” (не се е променило много оттогава) и в „Лиляната” (замалко) и после в „Петър Ченгелов” (има друго име сега – „Райна Княгиня”). После в ОМГ (това не е английското OMG, а Образцова Математическа Гимназия в Пловдив), войник в Шумен, после учих за програмист в СУ. Банксервиз ми показа Острова и не след дълго емигрирах на Островчето (Ман). Имам две дъщери, които растат като британски поданички. Мичо Янков е на о. Ман от 14 години Ман е уникално място. Почти всичко идва на кораба (the boat) – храна, строителни материали, работници... Градовете са от селски тип, заленината е навсякъде (благодарение на честите валежи дори по покривите има зеленина под формата на мъх). Голямо удобство е, че ходенето до работа е 15-минутна разходка между разнообразните и доста стари  къщички на града – няма закъснения и нерви, съпътващи пътуването в градския транспорт (трамвай номер 3, например). Подходящо място за отглеждане на деца, чист въздух (финансофите услуги не отделят вредни газове). Малки разстояния, безплатна и прилична образователна система, която започва от годината, в която детето навършва 5 г. Ниска престъпност, безплатно медицинско облсужване (с недостатъците си – данъци/осигуровки и чакане/опашки), ниска престъпност (като на село, липсва прикритието на големия град, няма на кого да продадеш откраднатото). mitho_yankov-011Не е идеалното място – много вали (често хоризонтално поради вятър със 100 км/ч) и когато не работиш, няма много развлечения (особено за по-младите, има само 2 дискотеки), в магазина няма лютеница. Интересуваш ли се от новини от България. Какво напоследък ти направи впечатление, че се е случило у нас? След влизането на България в Европейския съюз голяма вълна (стотици) от българи дойдоха – работни момчета  и момичета, кой би издържал дълго без работа при тези цени (80 лири за стая на седмица). Плевенчани организираха и три български купона/партита (последният завърши в типично български стил със сбиване за това кой да поръчва музиката и затваряне предсрочно на заведението от полицията). Поради селския характер на островчето българите (пък и другите чужденци) по-малко си показват рогата. Това ни прави по-задружни и си помагаме, повече отколкото ако живеехме в голям град (където доброто, което се случва между хората, е удавено от сензационото преповтаряне на не толкова доброто направено  от тях). Въпросите зададе Стоян Терзиев