Несъмнено Орлин Павлов е сред най-обичаните родни изпълнители и актьори, наричат го дори секссимвол на българската музикална сцена. Роден е на 23 април в София. Родителите му са оперни солисти на Пловдивската опера. Орлин Павлов-старши е бас, а майка му Тиха Генова е сопран.

На 14 години Орлин е приет в театрално-експерименталната паралелка на режисьора Николай Георгиев. По-късно в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” завършва специалност „Сценични синтетични изкуства”. Първата му самостоятелна песен е „Мечтаеш ли”. Участва в „Денсинг Старс” и „ВИП Брадър”, като печели и двата формата. Участвал е в десетки филми и сериали като „Домашен арест” „Пътят на честта”, „Скъпи наследници”, „Лъжите в нас”, „Петя на моята Петя“ и др.

- Как посрещнахте рождения ви ден? Имаше ли нещо, което го правеше по-различен от предните?
- Рожденият ми ден тази година не беше никак особен, макар че беше изключително хубав, защото празнувах в компанията на семейството си. Хапнахме си вкусна торта, почерпихме се за здраве. Празникът ми тази година се падна в сряда, работен ден, което ме спря да направя шумно парти, но ще почерпя и приятелите си при първа възможност. През седмицата всички тичат по своите задачи, не е удобно за събиране. Обичам рождения ми ден да се пада в събота или неделя. Около мен е пълно със семейни, заети хора. Ще ги почерпя, но не зная кога.

- Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план?
- Беше хубава година за мен и семейството ми, защото всички сме живи, здрави, щастливи. Има доста работа от миналия рожден ден до този, отметнах адски много задължения. Със семейството прекарахме хубаво лято, пътувахме, обиколихме нови места, научихме интересни истории. Чукам на дърво, имах хубава година и вярвам, че тепърва, ще научим и видим доста интересни неща. Отдавна не съм издавал песен, но иначе мога да се похваля, че записах нова и почитателите ми ще я чуят скоро. Все още не сме избрали заглавието й. Имаме спорове с текстописеца, ще стигнем до финал (смее се – б.а.)

- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате, или обичате изненадата?
- Неудобно ми е да казвам наистина, хубаво е човек да получава подаръци, радостно е, обаче е и ангажиращо.

- Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказали?
- Най-запомнящ е един мой рожден ден, на който бях поканил приятелите си в някакъв клуб в НДК. Беше след участието ми във „ВИП Брадър". Дойдоха около 50 души, които явно се бяха разбрали помежду си – всеки да ми донесе по една кофа течен шоколад. Не очаквах, че ще се уговарят, останах много доволен. Събрах около 50 килограма „Нутела", жестоко усещане. Мариана Попова, Графа, Мария Илиева, Тодор Доцев, Стефан Щерев и още куп колеги и приятели носят кофи с шоколад. Изненадаха ме много приятно.

- Кой е най-хубавият и кой най-лошият момент в живота ви?
- Раждането на дъщеря ми е най-хубавият момент в моя живот. Не може да се обясни чувството от това, че ставаш татко. Тя вече е на 6 годинки, много е музикална и се учи да пее във „Войс академи“. Щастлив съм, че има желание да се развива, интересно й е да научава нови песни, да се усъвършенства и върви напред. Един ден може да стане певица, актриса, но е рано да се каже това.
Трудните моменти свързвам със загуба на близък човек. Всички други разни емоции са бели кахъри пред смъртта и болестите. Загубата на човешкия живот е изключително тежко събитие. Аз загубих двете си баби, единия си дядо, леля ми. Тежи и боли, така е при всеки човек.

- Помните ли на каква възраст започнахте работа? Какво си купихте с първата заплата или хонорар?
- Бях в 22-ро училище, в театрална паралелка, после студент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Нашата група отиде на стаж във Вариететно-сатиричния театър в Габрово. Беше между 1996 – 1998 г., когато. Икономическа ситуация беше доста нерадостна. Взимах някъде около 290 – 300 лева. Изкарахме уникални години там, ръководени от режисьора ни Николай Георгиев, който за съжаление, си отиде миналата година. Това бяха едни от най-хубавите ни години, макар че не бяха свързани с много пари. Изживявахме емоции след емоции с актьорите от театър „Студио 4”. Имахме страхотни представления. Трупата ни обичаше да въвлича публиката в действието, зрителите играеха заедно с нас. Правехме невероятни фестивали в Габрово на една от най-красивите сцени в България, която е на 3 нива. Когато Янтра беше пълноводна и стигаше до едната сцена, това не ни пречеше да работим на другите. Златни времена бяха. Иначе тези 300 лева ги похарчих за похапване на руска салата, дюнери, сандвичи. Вечер се прибирах в общежитието и ми беше готино с колегите. Учехме нови песни, танцувахме, истинска веселба беше.

- Притеснявате ли се от старостта, от това, че годините се изнизват твърде бързо?
- Дните минават изключително бързо, така е, но не ги мисля. До старостта има време. Тя понякога е психическо състояние. Има възрастни с младежки дух и млади хора, оклюмали като старци. Каквото е на човека в главата, това се случва и в живота му.

- Как виждате себе си след 5 години?
- Надявам се да съм здрав, разбира се, и семейството ми. Има ли усмивки по лицата ни, всичко ще се нареди. 

- Какво ви вълнува извън музиката и филмите, в които се снимате? 
- Интересувам се от строителство, от разните материали, макар че не съм строител и нямам намерение да ставам. Правя голям ремонт и намирам за интересно да се образовам по темата. Намерих готини майстори, консултант по проекта за „освежаване”. Стискайте ми палци нещата да се получат! 

- Интересуват ли ви световните конспирации, новият световен ред, ваксините?
- Не обръщам внимание на конспирациите, защото живият живот ми е по-интересен. Държа да обръщам внимание на реалните неща, които се случват пред очите ми. Конспирации винаги ще има. Хората така са устроени, че да вярват в невидимото, в паранормалното. Най-важна за мен е вярата в Бог. Тя е нещо много лично и едва ли би могла да се преподава другаде освен в семейството, и то в първите 7 години още. Ако я сложим в училище като чиста религия да се изучава, не съм сигурен, че ще може да помогне да подрастващите, да одухотвори комерсиалните. Вярата в Бог е зрънце, което трябва да поникне в семейството. Ако вкъщи няма вяра, няма да има и навън. Сега, ако аз бях министър на образованието, би ми било адски трудно да взема решение какво точно трябва да се направи.

- Разкажете нещо за вашето семейство и за детските ви мечти
- Всички вкъщи сме вярващи, без да сме строго религиозни. Аз имам голям респект към Бог, без това да ми е налагано от майка ми и баща ми. Ходя на църква, макар и не често. Иначе като дете исках да стана певец, актьор, космонавт, боклукчия. За Космоса цените на билетите падат, ако поевтинеят достатъчно, мога да полетя. Очаквам и банката да пуснат кредит „Космическо пътуване“.

- Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в изкуството?
- Вярвам, разбира се – аз пея за любовта, играя за любовта. Любовта е навсякъде. Любовта движи човека, отношенията, работата ни. Когато човек иска, може да опази брака си и любовта си. Ако на 20 имаш едни почитатели, на 45 почитателите са други. Изживял съм приятните моменти с феновете още с група „Каффе". По едно време медиите ме определяха като секссимвол, което беше изключително смешно, но всичко минава и заминава. Някога свирехме по клубовете до 1-2 часа през нощта. Сега правим мащабни концерти. Развивам и филмова кариера, а публиката на филмите е различна от тази на концертите. Чувствам се добре под светлините на прожекторите. Нямам любима роля, но знае ли човек – може да постигна световна слава. Засега ме очакват хубави летни концерти, ще правим и „Клетниците”, подготвяхме ги още пандемията. Снимам се и в един филм, който още е в работен вариант.

- Мечтаете ли?
- Да. Мечтая за международна кариера, или поне такава е мечтата на всеки певец, актьор, творец. Мечтая и за още едно дете, но това е божа работа!
Източник: Уикенд