Макар да не спечели „Игри на волята“, Светлин Митев бе един от най-запомнящите се участници в екшън риалитито. Геройските му борби на арената, личният му чар и спортсменството го превърнаха в любимец на зрителите и мнозина му стискаха палци до финалната фаза. В крайна сметка той не успя да се класира сред призьорите, но продуцентите видяха потенциал в него и го поканиха в пролетния праймтайм хит „Сезам Турнири на волята 2025“. Ексбаскетболистът и настоящ майстор на калистениката не пропусна шанса си да вземе реванш и миналия понеделник триумфира безапелационно в „игрите на най-добрите“ като на финала надделя над сърбина Алекса Ерски. 

- Светлин, честита ви победа в „Турнири на волята“! Очаквахте ли от самото начало че ще победите в този формат?
- Вярвах в способностите си, но имах и своите съмнения. Знаех, че може да се случи всичко, особено като беше замесен и бутон на късмета. Беше важно кой ще ми е опонент. В състезанията винаги излизах за победа, но бях подготвен и за загуба. В „Сезам Турнири на волята“ нищо не е изключено.

- Кои бяха най-сериозните ви противници в „Турнири на волята“?
- Това си зависеше от битките. Георги Гешев беше сериозен противник за противоборства с груба сила, тъй като беше най-тежък. Най-трудно ми беше на финала в София. Усещах победата, но се изпуснах на препятствието с ринговете срещу Алекса, което винаги съм преминавал с голяма лекота. Въпреки че бях разочарован от себе си, успях да продължа напред към следващото изпитание.

- Наградата ви е автомобил. Ще го карате ли, или ще го продадете?
- Ще си го използвам и още как. Имам нужда от кола и нямам търпение да получа наградата си и да я подкарам. Обещал съм дори на приятели и близки да ги повозя, та няколко резервоара ще отидат за това (смее се). От 18-годишен притежавам книжка. Оттогава все шофирам, но никога не съм имал собствен автомобил. Карал съм семейната и служебни коли. 

- Посветихте победата си в „Сезам Турнири на волята“ на майка ви и брат ви, но нищо не споменахте за баща ви…
- Истината е, че с баща ми не съм много близък. Бил съм на 5 години, когато той и майка ми са се развели. Виждам се с него изключително рядко, не повече от веднъж годишно.

- В „Игри на волята 6“ прекарахте само един месец. Ако не бяхте отпаднали, можеше ли вие да сте победителят в сезона, а не Мартин Императора?
- Когато се подготвях за влизането си в „Игри на волята 6", знаех, че няма кой да ме бие на арената. Много силно вярвах, че мога да спечеля сезона. Тренирах по два пъти на ден в залата, имах си терапии и стриктен хранителен режим. Бях напълно убеден, че ако случайно отпадна, това ще е заради лош късмет. Никога не съм очаквал обаче, че в последната ми битка няма да мога да си завържа мешката.

- Докато се подготвяхте за „Турнири на волята”, на заден план ли остана работата ви като треньор и състезател по калистеника?
- Успоредно с подготовката ми тренирах и други хора – все пак трябва да си изкарвам прехраната. Случвало се е да прекарвам по 12-13 часа на ден в залата.

- Защо се отказахте от мечтата си да сте баскетболист в Америка?
- Други ме накараха да се откажа от мечтата ми да съм баскетболист в САЩ. В България всички знаеха, че съм много добър, но в Щатите не оцениха качествата ми. 3 години се борех да вляза в баскетболен отбор в Америка, а през това време треньорите по всякакъв начин се възползваха от мен – под предлог че ще науча по-добре играта, ме караха дори да бърша пода и да чистя. Доста гадно се държаха, само ме лъжеха. Заради тях загубих интереса си към баскетбола. Беше труден период за мен.

- Как се издържахте в Америка? 
- Какво ли не съм работил по време на престоя ми там. Бил съм доставчик, чистач, сервитьор... Шофирах и бус – карах студентите и учителите от кампуса.

- Кога се върнахте в България?
- След като се отказах от мечтата си да вляза в американски отбор по баскетбол и да стана световноизвестен, останах още една година в Съединените щати. Завърших университета в Охайо, където учех за специалност „Бизнес администрация и маркетинг", и чак тогава се върнах в България.

- Мислили ли сте да останете за постоянно в Америка?
- Имах такава възможност, след като се дипломирах. Дадоха ми документ, който ми позволяваше да остана в страната една година и да работя легално. През това време можех да си издействам виза от работодател за по-дълъг период.

- Защо не се възползвахте от този шанс?
- Беше задължително да работя само по специалността, която съм завършил в университета. Шест месеца се опитвах да си намеря подходящ професионален ангажимент в Америка, но не успях и се върнах в България.

- Майка ви и брат ви какво работят?
- Майка ми от 30 години живее в София. Работи като главен счетоводител. Брат ми е по-голям от мен с година и 8 месеца и в момента е архитект в Америка. Миналата година завърши магистратура в Съединените щати, след което успя да си намери работа по специалността и да се реализира. След 2-3 години може да си изкара зелена карта и да остане за постоянно в САЩ.

- През зимата карате сноуборд. Имате ли някакви контузии от пистата?
- Обичам да карам сноуборд, но съм новобранец, само от две зими. Досега не съм падал лошо. При последното ми каране в Банско напрежението в краката ми беше много голямо. Прасците така ме боляха, че не можех да ходя сам. Наложи се приятелите ми да ме носят – явно тялото ми се  адаптира по-трудно към този спорт. Сам съм си виновен, ча не послушах съветите на по-опитните.
Те ме предупреждаваха да карам по-бавно и да не се хвърлям на големи писти, но аз сглупих и не ги послушах.

- Изправяли ли сте се някога пред сериозен здравословен проблем?
- В началото на втората си година в Америка разбрах, че имам дискова херния. Възпали се сериозно от прекаляване с тренировките по баскетбол. Толкова бях мотивиран да вляза в отбора, че изобщо не се щадях. От дисковата херния 6 месеца не можех да се изправям, да се навеждам и да ходя нормално. През това време поръчвах храна от магазина и ми я доставяха в квартирата. Ходех редовно в болница и на рехабилитации и в момента няма и помен от проблема.

- Как се виждате след 10 години, когато ще сте на 35? 
- Надявам се да съм здрав, финансово независим и да мога да отделям време за семейството си. Майка ми е чудесен пример за родител, отгледал сам две деца. Излизаше от вкъщи за работа в 6 сутринта и се прибираше в 19.00. Поддържаше домакинството, а намираше време и за мен и брат ми, за което сме й изключително благодарни.

- Споменахте, че искате да създадете семейство. Има ли жена до вас?
- Да, с Ваня Запрянова (участничка във втория сезон на „Игри на волята – 6. р.) сме доста близки. Двойка сме от 6 месеца. Самото ни запознанство е много интересно. Стана, когато отпаднах от „Игрите, а тя водеше подкаста. След това се видяхме случайно няколко пъти, а започнахме и да си пишем.

- Досега предлагали ли сте брак?
- Да, на първата ми голяма любов. Връзката ни продължи 6 години. Заминах за Америка да уча и планирах, като завърша образованието си, да се оженим. Отношенията ни обаче се разпаднаха и се разделихме. След това има и още една дълга връзка, но тогава не съм си мислел предлагам брак.
Източник: Уикенд