Вече не е смешно, защото цената е агонията на българския футбол. За изминалите 18 години безмандатно управление в БФС фирма „Боби и Ко“ извъртя всички възможни буфери, предпазители, гръмоотводи и въздушни възглавници. Списъкът говори сам по себе си: Христо Стоичков, Станимир Стоилов, Любо Пенев, Петър Хубчев, Красимир Балъков, още веднъж Стоилов, отвличаща маневра с Димитър Пенев и Пламен Марков, после актуални имена от втората редица като Ивайло Петев, Георги Дерменджиев и Ясен Петров и така до Младен Кръстаич. Със специалното участие на глобална звезда като световния шампион с Германия Лотар Матеус, употребен по реда си в читалищната постановка за наивници. Има ли смисъл да добавям междинните буфери по член. 64 като Георги Иванов и Мишо Мадански?

 

Цинизмът на вкопчените в кокала следва железен цикъл, а лайтмотивът на защитната теза е банален до втръсване: какво искате, назначаваме  консенсусни имена, създаваме им пълен комфорт за работа, но Изпълкомът не играе на терена! И така до следващата изкупителна жертва. Дано и Илиан не падне курбан в жертвоприношението, извършвано от незаменимите, безгрешните и безнаказаните от Сглобката между някогашни „звезди“ от САЩ 94, професионални апаратчици от Централата и задкулисни аферисти.

 

Публична тайна е, че до последния възможен момент мегахиреците от лобито по интереси „Боби и Ко“ опитваха още по-тарикатска опция със Станимир Стоилов. Бившият наставник на „Левски“ обаче е достатъчно богат и умен, за да се хване на плитката въдица. Естествено, това не е упрек към Илиан Илиев, тъй като най-качественият български клубен треньор от доста години насам има право да опита себе си на най-престижната позиция в бранша. Дано му потръгне, макар че евентуалният успех на секундата ще бъде прилапан от ненаситната Шайка. Имам предвид не онази по Антон Тодоров, а футболната…

 

Ако не ме лъже паметта, навремето Станимир. Стоилов и Илиан Илиев бяха близки на „Герена“ и даже заедно поиграха за кратко в „Славия“ преди четвърт век. Не знам дали приятелството им е издържало изпита на времето, но общото е, че и единият, и другият са силни характери, мъже със самочувствие и своя гледна точка. И точно тази характеристика по принцип ги прави неудобни за влъхвите по етажите на Централата в „Бояна”, където хич не обичат принципни и борбени личности. Предполагам, че една от причините за отказа на Мъри е именно отровната атмосфера в БФС, пагубна за всеки човек със собствено мнение.

 

Дано и Илиан да не иде курбан

 

Как би се справил Илиан? Трудно е да се прогнозира, но ми се струва, че варненецът няма дълго да търпи да се правят на интересни на негов гръб. Илиев е забележително и необичайно стабилен в своята треньорска кариера – близо 7 години за два периода в „Черно море“, петилетка в „Берое“, но едно е клубен отбор, друго е представителният тим, изложен на международен тест в особен патриотарски контекст.

Може да се каже и така – Илиев е прекрасен като поредното алиби, но и опасен като потенциален „инсайдър“, тоест критик отвътре на Схемата, наложена почти от две десетилетия в БФС.

 

Ще бъде изключително интересно да разберем в близките месеци дали Системата ще пречупи Илиан, като го принуди да се съобразява с „правилата“ и да си държи затворена устата или селекционерът ще взриви блатото и ще разплиска пяната?

 

Тези дни вторият човек в  БФС – Данчо Лечков, блесна с поредния си словесен бисер, като заяви, че българите псуват националите и селекционерите, но не и шефовете на БФС. И как той спокойно си ходел по улиците, макар че мълвата донесе нещо съвсем различно от Сливен. Да оставим пикантните подробности настрана, друго е важно в тази игра, в която очевидно компанията от „Бояна” никога за нищо не е отговорна в собствения си бизнес?!

 

Ако слушаме Боби Михайлов, Данчо Лечков, Емо Костадинов и подопечните подопечните им измекяри, топката винаги лети по фланговете, но никога не спира в центъра.

 

Клубовете са виновни за мизерията на детско-юношеския футбол, също натам са насочени стрелите за скромното присъствие на български играчи в елита, на терена играят националите, а не шефовете и чиновниците от Централата, осигуряващи пари, логистика, хотели, кетъринг, лагери, сауни, топки, екипи и чартъри. А неправдоподобната наглост на безмандатните стига дотам, че те вечно хленчат за пари и инфраструктура от държавата, която обаче няма право да пипа техния екстериториален имунитет от ФИФА и УЕФА, стане ли въпрос за нарушения на вътрешни закони, конгреси, гласувания, устави и т.н. Наистина – безподобни нахалници, самозабравили се от безконтролна и безлимитна Власт?

 

В крайна сметка риторичното питане е близо до акъла: А за какво сте вие като ръководство, г-н Лечков, след като никога за нищо не отговаряте? Нито допускате плурализъм и алтернатива на служебните „конгреси“ с белязани карти, нито нормално комуникирате с държавата, докато скачате като ужилени при всяка по-остра критика в медиите. Да не говорим за напълно компрометираното вътрешно първенство от слепия ВАР до Големия господар на „свирките“ и „куфарчетата“. Да продължавам ли с чудовищния конфликт на интереси покрай тв правата и рекламното лого върху Играта? И докога номера с чужди супервайзъри за реферите, вкарани и те като буфери в нашенската нечиста среда?

Източник: Уикенд