11 август е кулминацията на Шипченската епопея и повратна точка в Руско-турската Освободителна за нас война
Малцина за забелязали, че подзаглавието на одата „Опълченците на Шипка“ на колоса на българската литература Иван Вазов носи подзаглавието „11 август 1877“. Именно на тази дата българското опълчение и руските войници под командването на ген. Столетов удържат прохода Шипка от налитащата османска орда, предвождана от Сюлейман паша.
Точно този колосален сблъсък с участието на българите реабилитира усилията на народа ни след неуспешното Априлско въстание и въздига българското самочуствие на хора, които заслужават свободата си. Именно тази битка ни кара да не „носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото“, както е писал Вазов.
Сухата статистическа равносметка сочи:
Сюлейман води 27-хиляди души редовен аскер с 34 оръдия, като не се счита башибозушката паплач.
Защитата на Столетов се състои от 5500 души и 25 оръдия. Точни данни за броя на българските опълченци няма, но българите са дали над 500 жертви в тази битка.
След като получават подкрепата на ген. Радецки, руските войски и българското опълчение започват преследване на войската на Сюлейман, която в яростта си опожарява цяла Стара Загора, а под турския ятаган умират хиляди християни и неразпознати „свои“.
Именно на 11 август изгрява Свободата на българия – да не забравяме тази дата през 1877 г., за да се носи славата й „от урва на урва и от век на век“...
Коментирай