Закон сваля с 20 на сто цените на основни храни

Въвеждат таван на надценките на 22 хранителни продукта

Поне 50 на сто от някои стоки в големите вериги трябва да са български

20% надценка за търговец на дребно

Стефан Кючуков, Биляна Веселинова

Очаквам редуциране на цените минимум с 20%, заяви министърът на земеделието Георги Тахов, който представи законодателни предложения, които да регулират отношенията във веригата на доставки на храни.

Предложението е да бъде сложен таван на надценките на основни храни, списък с които ще бъде приет от Министерски съвет. От Министерство на земеделието са изготвили проект на този списък, в който влизат 22 храни, които ежедневно присъстват на трапезата ни, като ориз, боб, брашно, хляб, месо (свинско, пилешко и телешко), кайма, мляко, сирене, кашкавал, яйца, мед и картофи.

Като кризисна мярка за срок от една година след приемане на закона надценката при търговията на дребно с тези 22 храни ще бъде до 20% от доставната им цена. Идеята е тази надценка да важи само за търговци с годишен оборот над 20 млн. лв. Но има и предложение за критерий да бъде избран не оборотът, а търговската площ и таванът на надценките да важи за търговци с площ на магазина над 400 кв. м. Предстои да бъде уточнено кой вариант ще бъде избран.

Предложението е преработвателите да слагат надценка до 20%, а за търговците на едро надценката за тези 22 основни храни да бъде до 10%. При вноса на храни от списъка, който ще бъде одобрен от Министерски съвет, идеята е надценката да бъде до 10 на сто за всеки участник по веригата от доставки.

При такава надценка има риск част от вносните преработени храни, както и плодове и зеленчуци в магазините да изчезнат, защото на търговците на дребно ще бъде по-изгодно да продават само български с 20% надценка, дори и да са по-скъпи от вносните. Промяната ще облагодетелства българските производители и преработватели, но може да доведе до по-високи цени за потребителите.

Съществена част от законодателното предложение е въвеждане на задължение поне 50% от редица храни, предлагани в магазините, да бъдат български и да бъдат продавани на обособени места. Това ще важи за храни като мляко и млечни продукти, прясно месо, яйца, мед, сезонни плодове и зеленчуци.

Министър Георги Тахов обясни, че например в момента няма как да бъде изисквано 50 на сто от доматите в магазините да са български, защото още не им е дошъл сезонът. Това изискване ще важи само за периода, в който българските плодове и зеленчуци излизат масово на пазара.

Освен това ще бъде въведено максимално ниво на промоционалните отстъпки, като идеята е на промоции да може да бъде продавано до 25% от количеството храни, договорено между доставчика и търговеца на дребно. Идеята е така да бъдат защитени производителите и преработвателите на храни, но реално може да бъдат ощетени крайните потребители като бъдат ограничени промоциите, които правят търговските вериги.

За търговците с оборот над 20 млн. лв. за година (или с площ на магазина над 400 кв. метра) ще бъде въведено ограничение, че обратното фактуриране към доставчика под формата на разходи да реклама, логистика и др. не може да надвишава 10% от доставната цена.

Ще бъдат регулирани и търговските отношения при изкупуване на земеделска продукция. Всички търговци, които изкупуват земеделска продукция, ще трябва да се регистрират в Министерство на земеделието. Ако не го направят, глобата ще бъде от 10 хил. до 40 хил. лв. При изкупуване на земеделска продукция ще трябва да бъдат сключвани писмени договори със срок от поне шест месеца, а идеята е цената при изкупуване на земеделска продукция да бъде себестойността плюс 10 на сто.

Министерство на земеделието няма да определя себестойност на различните продукти от растениевъдството и животновъдството, защото себестойността във всяка ферма е различна. Ако себестойността на един производител е твърде висока, просто никой няма да изкупи продукцията му. Промените няма да важат за тютюни, фуражи и лозаро-винарски продукти.

Предстои да бъде създадена и обсерватория на веригата от доставки, като в нея ще влизат представители на министерства, на КЗК, КЗП, НСИ, НАП, Агенция “Митници”, ДКСБТ, като целта е институциите да изследват производствените разходи и разпределението на цените по веригата от доставки. Обсерваторията ще изготвя доклад на всеки три месеца, на базата на който ще бъдат взимани управленските решения по отношение на пазара на храни.

Продават храни в пощите

Имитиращите продукти влизат в менюто в ресторанта

При използване на имитиращи продукти в ресторанти, това ще трябва да бъде отбелязано в менюто. Това предвиждат подготвени промени в Закона за храните, обясни министърът на земеделието Георги Тахов. Освен това от етикетите на храните в магазините по-ясно ще се вижда, че става въпрос за имитиращи продукти.

Предстои разработването и на закон за кооперативите, а целта е насърчаване производителите на земеделска продукция да се сдружават. Само така те ще имат по-силни позиции при преговорите с търговските вериги. Вече е планирано да бъде стартирана схема за подпомагане на сдружения от производители, в които влизат поне четирима души. Идеята е те да могат да ползват общо счетоводство, общи транспортни средства.

Министър Тахов коментира и предложението на “ДПС-Ново начало” в пощите да бъдат продавани храни с 10 на сто надценка. Това не е излишно и не е лошо да се случи, заяви министърът на земеделието Георги Тахов.

Целта е събиране на повече налози

Слагат минимални цени за вносни плодове и зеленчуци

При вноса на редица плодове и зеленчуци ще бъдат определени минимални цени, върху които да бъдат плащани ДДС и мито, ако има такова. Това стана ясно от думите на министъра на земеделието Георги Тахов, който представи предстоящите законодателни промени, които да регулират отношенията по веригата от доставки на храни.

Целта на промените е да бъдат платени повече налози, върху реалните цени на плодовете и зеленчуците. В момента честа практика е вносителят да представя фактури с изключително ниски цени на внасяните храни, за да плати по-малко налози. Плащането на повече данъци за вносните плодове и зеленчуци ще доведе или до намаляване на печалбите на търговците или до повишаване на цените им.

Ако вносните плодове и зеленчуци поскъпнат, това ще доведе до повишаване и на цените на българските продукти, а съответно и до по-високи цени, които ще трябва да плащат крайните потребители.

Ще бъде пресечена и практиката регистрирани земеделски производители, които имат зелено картонче, да продават в пъти повече продукция от тази, която могат да произведат на база обявена от тях площ и налични животни. Има случаи от еди декар площ да продават 15 тона продукция. Реално тези фермери препродават храни, но не плащат данъци, обявявайки ги, че са тяхна непреработена продукция. Промяната ще доведе до намаляване на печалбите или до вдигане на цените.

Прогнозират по-висока инфлация

ING Bank: Приемането на еврото е в обозримото бъдеще, но има притеснения

Увеличение на данъчната тежест

Икономическата перспектива на България показва смесени сигнали, като умереният ръст на БВП е подкрепен от потреблението, но същевременно съществуват предизвикателства, свързани с индустриалната активност, търговските дефицити и инфлационния натиск, пише в анализ на ING think, аналитичният център на ING bank.

В анализа се подчертава сериозната месечна инфлация от 2% в началото на годината.

“Ключов фактор за наблюдение е либерализацията на електроенергийния пазар. Като цяло очакваме инфлацията по индекса на потребителските цени (CPI) да завърши годината на ниво от 4.6%, а през следващата година да спадне до 3%”, посочват в анализа си от ING think.

Докато не се постигне някаква форма на надеждна политическа стабилност, фискалната несигурност вероятно ще продължи. Въпреки че България има капацитет да заема допълнителни средства, рискът от неспазване на още един от критериите от Маастрихт може да доведе до минимални коригиращи мерки от страна на властите през втората половина на годината. Не може да се изключи и увеличение на данъчната тежест. От ING think отбелязват, че прогнозата за приемането на еврото през януари 2026 г. не е лишена от притеснения: “В крайна сметка, смятаме, че най-важният критерий за присъединяването на България към еврозоната е негласното изискване за политическа стабилност. Ако това бъде постигнато, останалите елементи вероятно ще се наредят по естествен път”.

НСИ: През февруари 2025 г. най-много са нараснали цените на храните

Близо 33 на сто е инфлацията за 5 г., готови сме за еврозоната

Средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2.6%, показват данните на НСИ, а за 5 години инфлацията у нас е близо 33 на сто.

Натрупаната инфлация, измерена с Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), за последните три години от февруари 2025 г. спрямо февруари 2022 г. е 22.3%, а за последните пет години от февруари 2025 г. спрямо февруари 2020 г. е 32.9%, съобщиха от НСИ. По окончателни данни през януари 2025 г. месечната инфлация е 2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3.8%

През февруари 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, годишната инфлация за февруари 2025 г. спрямо февруари 2024 г. е 3.9%, а инфлацията от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.2%. Средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2.6%, показват данните на НСИ.

С последния показател България вече покрива изискванията за конвергенция. Трите държави от еврозоната с най-ниска средногодишна инфлация са Финландия, Италия и Литва, показват експресните оценки на Евростат. За да изпълним критерия за влизане в еврозоната инфлацията ни не трябва да е с повече от 1,5% по-висока от средната инфлация в тези държави. След като към края на януари малко не ни достигаше, за да изпълним критерия за влизане в еврозоната, към края на февруари средногодишната инфлация в страната ни, измерена според потребителската кошница на страните от ЕС, е с 0,03% по-ниска от необходимото и вече формално отговаряме на критерия за въвеждане на еврото. Окончателните данни за инфлацията в еврозоната към края на февруари ще бъдат обявени до дни.

Най-сериозно е увеличението на хранителните продукти, показва справката на НСИ.

През февруари 2025 г. най-съществено са нараснали цените на някои основни хранителни продукти. Най-голямо увеличение се наблюдава при чушки - с 9.9%, краставици - с 8.5%, ябълки - с 6.5%, кафе - с 4.8%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 4.2%, зеле - с 3.8%, цитрусови и южни плодове - с 3.6%. От основните храни, хлябът е поскъпнал с 2.7%, картофите с 2.2%, а трайните колбаси с 1.9%.

При нехранителните стоки и услугите, събирането и изхвърлянето на битови отпадъци е поскъпнало с 6.7%, градинарството и цветарството - с 3.4%, метанът - с 3.3%, телекомуникационните услуги - с 3%, а курсовете за водачи на ЛТС - с 2.8%. Цените на химическото чистене, паркоместата под наем и билетите за кина и театри също са нараснали съответно с 2%, 1.8% и 1.5%.

Цените на стоките и услугите са се повишили в различни потребителски групи, а жилищните разходи са се увеличили с 0,6 на сто.

През февруари 2025 г. спрямо предходния месец, според ХИПЦ, цените на стоките и услугите са се повишили в различни потребителски групи. Най-значително увеличение се наблюдава при съобщенията, където цените са нараснали с 2.3%. Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 1%, докато хранителните продукти и безалкохолните напитки, както и ресторантите и хотелите, отбелязват ръст от 0.7%. В групата на жилищата, водата, електроенергията, газа и другите горива се отчита увеличение от 0.6%. Цените на развлеченията и културата, както и на разнообразните стоки и услуги, са се повишили с 0.5%, а в секторите на здравеопазването и образованието се регистрира ръст от 0.4%. Поскъпване с 0.3% е отчетено и при жилищното обзавеждане, стоките и услугите за домакинството.

В същото време, през февруари 2025 г. цените в някои потребителски групи са намалели. Най-голям спад е регистриран в облеклото и обувките, където цените са се понижили с 1.9%. В транспортния сектор също има леко намаление, като цените са спаднали с 0.6%.

Източник: trud.bg