Стоматологичните услуги у нас се оскъпиха допълнително от бясната инфлация. Те вече са доста далеч от джоба на средностатистическия българин. Преобладаващата част от нашенците предпочитат да ходят без зъби, отколкото да дават всичките си заработени пари за лечение на пулпити, мостове, коронки и т.н. 

„Карат го на принципа: „Има зъб – има проблем. Няма зъб, няма проблем“, споделя софийски зъболекар. Наскоро в кабинета му попаднал около 40-годишен пациент, който споделил, че от 12 години не е ходил на зъболекар, но сега се налагало – зъбите му се клатели, макар че били „циментирани“ яко със зъбен камък.

Докторът обяснил, че в устата на мъжа има наистина само 20 люлеещи се зъба, но няма как да ги извади наведнъж. Ваденето щяло да продължи повече от месец... Мъжът се опулил и рекъл, че съжалява не за зъбите си, а за зъбния камък, който вече не удържал дъвкателните „инструменти“. Пациентът бил втрещен и от факта, че Здравната каса не покрива ваденето на всичките му резци. След като с доктора калкулирали предварително колко ще му струва, напуснал кабинета с обяснението, че е по-добре да чака зъбите сами да му изпадат, като жабурка с ракия, когато има болки, вместо да се бръкне с хилядарка, че и кусур.

В момента всеки стоматолог сам определя тарифата си, а твърде често специалистите в бели престилки я карат по собствена преценка и вземат на всеки различно. Далеч не във всеки кабинет има разпис на услугите – като се почне от цената на упойката и се стигне до ваденето на зъб.
Така пациент, попаднал по спешност в кабинет, може да се види в истинско приключение, особено ако джобът му не е много пълен.

Столичани издават, че в частните кабинети цените са завишени двойно спрямо миналата година. Ако тогава за малка пломба са прибирани средно по 50 лева, без да се налага лечение на зъба, днес вече стоматолозите вземат по стотачка. Поскъпването се обяснява със завишените цени на наемите, на тока, на водата, парното и какво ли още не.

Зъбният туризъм е последният дентален писък, обхванал жителите на София и областта. Заради по-ниските, цени в провинцията хората масово пътуват до Дупница,
Кюстендил и Самоков, където ремонтират резци и кътници.

Най-често ходят за вадене на зъб – услуга, която принципно се покрива от Здравната каса, но само частично.

„Ваденето на зъб е отговорна работа и зъболекарят трябва да има лека ръка, за да го направи. Цените са различни и зависят от това какъв е зъбът, какви проблеми има покрай него, как са разположени корените му. Обикновено всяка клиника решава за себе си или всеки стоматолог със собствен кабинет. Ако се налага хирургическа интервенция, цената може да скочи до 500 лева, че и нагоре. Това е сума, непосилна за голяма част от българите. Нормалното вадене струва към 200 лева с анестезията. Трябва да се знае, че съвременните упойки са доста леки, не предизвикват отоци, алергии. След 15-20 минути пациентът става от стола и би могъл да бъде напълно работоспособен. 

Проблемът на нашенци е, че зъбите им са последна грижа. Сещат се за тях чак при силна болка, подуване, отоци. Голяма част не знаят, че имат право на един безплатен преглед, който да опише зъбния им статус, но и от него не се възползват. Платеният преглед без манипулации е между 20 и 50 лева в редовите кабинети. 

Почистването на зъбния камък би трябвало да става два пъти годишно. Цената на този вид услуга е над 100 лева с ултразвук. Става за минути и възвръща самочувствието на всички, които искат да са красиви и най-вече здрави. Хората обаче не обръщат внимание на налепите, които могат да разрушат тотално зъбите им. Или пък предпочитат някой възрастен стоматолог да изчегърта с шило натрупванията срещу 20 лева. Такива специалисти все още има. Те са от старата соцшкола. Дори пътуват в провинцията, за да си правят зъбите на народни цени“, разказва столичен дентист.

В провинциалните градове изработването на чене излизало между 400-600 лева, което било, което било три пъти по-евтино от София. За качеството на материала никой не питал. Хората били доволни, че срещу прилична сума ще имат зъби, с които да се хранят нормално, без да се налага да преглъщат храна и да си правят попари. Не били претенциозни дали металокерамиката е италианска или китайска. Важното било зъбите да вършат работа. 

В столицата не всички медицински кабинети работят със Здравната каса. В провинцията е обратното – рядко се намирал зъболекар, който да не се интересува от нея. Имало стоматолози, които работели на черно. След извършването на евтината процедура, забравяли за чукнат касовия апарат и прибирали парсата директно в джоба. От посетители със зъбни проблеми се искало да пазят в тайна „деянието“, за да се радват и в бъдеще на ниски цени на услугите. Доволните водели със себе си целите си семейства. 

„От години ходим на зъбар в Перник, пътуваме с влака. Свършваме работа в кабинета, правим си една разходка из центъра на миньорския град и се връщаме обратно в София, където цените на зъболекарските услуги са космически.

Лекувахме млечните зъби на сина ни. Той е на 4 годинки. Уверявам ви, че лечението на децата е като за възрастни. Стоматоложката в София дори ни се накара, че сме му давали да яде сладко. В Перник специалистите мълчат и си вършат работата. Някак си по-търпеливи са и по-толерантни. Сами предлагат разсрочено плащане за пломби, за импланти. Никой не ти иска накуп 300 лева за лечение. Може да даваш на части по 20-30 лева. В същото време си се отървал от болката“, разкрива препатила столичанка. 
Източник: Уикенд