Райна Кабаиванска: Море от сълзи изплаках за голямата драма на Мария Калас – че губи гласа си

В края на месец ноември българската дива Райна Кабаиванска взе участие в посветеното на Мария Калас „Театро ла Фениче“ във Венеция. Повод за събитието бе рождението на сопраното с най-френетична и най-драматична кариера на 2 декември.

Макар и от различни поколения, двете примадони се познават и дори изработват съвместна постановка през 1973 г., на която Калас е режисьорка. В творческите контакти Райна Кабаиванска опознава отблизо душевността на идола сред сопраните в оперния свят.

 

Родената в Ню Йорк велика гъркиня Мария Калас (1923 – 1977) се запознава със сопраното ни, покорило родината на операта – Италия, в късната си и малко тъжна ангажираност - на режисьор. Само еднократно, през 1973 г., Калас поставя опера – „Сицилиански вечерни” от Верди. Премиерата е в Торино, играе се и в Париж. В главната женска роля е тъкмо Райна Кабаиванска, по покана на самата Калас.

 

„Тя беше, която ми направи предложение и ме убеди, тя беше, която ме избра. След това ми каза, че ме гледала в Скалата, на сцената”, споделя Кабаиванска. Примадоната не приема ласкателствата, които я определят за наследница на Калас.

 

„Мария Калас е феномен, който не се повтаря.

 Ражда се веднъж на двеста или триста години. Тя е там на гръцкия Олимп, а ние сме тук на земята. Тя беше феноменален глас, а и феноменална актриса. Следователно тази история за наследник или ненаследник, за Бога!

Аз нямам нищо от Мария Калас, защото тя е божествена и остава на небето”, категорична е вселената Райна Кабаиванска в свое интервю от 2015 г.

 

Райна Кабаиванска и Мария Калас 

А в друга своя изповед, от 2018 г., удивителната българка навлиза в още по-голяма дълбочина в спомените си за Мария Калас, тръгвайки от първото чуване на гласа – от радиостанция, слушана нелегално. Признава и за едно огорчение, което й е нанесла, на фона на топлата им колегиалност. Както се оказва Кабаиванска е била предизвикана и твърде афектирана от своя кумир.

 

Откровението е записано от журналистката Ваня Шекерова за списание „Ева“

„Още като студентка в Българската държавна консерватория с един мой приятел инженер тайно слушахме направено от него първобитно радио, което хващаше чужди станции. За затвор беше това тогава! В неговата стаичка се качвахме и той почва да върти. Чувам, че някой пее, но не знаех коя е. тогава познавахме само Архипова (Ирина Архипова – мецосопрано, прима на Болшой театър). И викам, колко хубаво пее тази жена, коя е! Пее Вагнер, Белини. Накрая казаха: Това беше концерт на „Мартини Росси“. Не знаех, че „Мартини Росси“ е фирма за ликьори, която прави концерти на големи оперни изпълнители. После чак разбрах, че съм слушала Мария Калас.

 

Винаги съм я обожавала. За пръв път я чух в Скалата в „Медея“ от Керубини. Мисля, че тогава дебютира и Гяуров (вероятно става въпрос за 14.12.1961 г. – б. а.). Калас беше страшно слаба. Гласът й обаче все още феноменален, голяма певица. Усещаше се обаче, че клати на високите тонове. И ако знаете как целият театър, когато чуеше това разклащане, казваше „ооооо“.

Бяха много жестоки времена тогава.

 

Може би защото операта беше нещо важно все още. Целият театър се отнасяше жестоко към тази невероятна жена. А аз се влюбих в нея. После отидох да я слушам в „Норма” в Париж (1964 г.) И там пролях всичките сълзи, които можех, да пролея. Защото тя наистина беше на края на кариерата си. Беше тъжно, драматично да видиш как се мъчи на сцената. Вече нямаше и мускули. Все пак пеенето е и физическо усилие. Толкова беше слаба, че имаше една дупка тук, където трябва да се диша. Невероятна слабост.

Море от сълзи пролях тогава за Калас.

 

А после имах щастието – трябва да беше 1973 г. – при откриването на новия театър в Торино, изгорял през войната и после го строиха 40 години, както е в Италия – много да се строи и много да се харчи, да се срещна с нея. за откриването на театъра ме бяха поканили да пея Елена в „Сицилиански вечери“ под режисурата на Калас.

 

За първи път видях какво означава мениджърско виждане за операта. Беше дошъл един бизнесмен – собственик на много зали за театър и кино. И за първи път – операта беше нещо свещено и не можеше да падне до търговия – направи този рекламен удар. Взе Калас като режисьор на „Сицилиански вечери“ от Верди. Тогава беше с Онасис в Париж, имаше вече къщата си там а след като свършихме репетициите, тя ми каза: „Ела в Париж да работим заедно“. Беше доста тягостно. Виждах една жена, която няма нищо в живота, защото нямаше пеенето. И беше много страшно. Беше се хванала като мен за спасителна котва, за да бъде все пак в света на операта, смятам. Но беше нещастно създание. Без пеене, без сцена, тя не съществуваше. Беше тогава много хубава! На снимката от това време, където сме заедно, тя е много по-хубава от мене. Беше много млада през 1973 г.! Е, била е само на 50. Млада жена, много хубава и… без глас. За нея беше трагедия. Живееше само с музиката. Беше гений във феноменалните си изпълнения.

 

Тя имаше нужда от приятели. Аз тогава много работех- и да си призная веднъж започна да ми показва как да пея. И се държах лошо с нея. тя търсеше някакъв начин да пее. Казваше ми: „Не пей толкова тъмно!“. Това са технически неща, закръглено да го кажем. Тогава много лошо й отговорих: „Ние всички сме във вашите крака и ви адмирираме, защото вие пеехте тъмно. Защо сега ми казвате да пея така светло?!“.

И тя се сви като едно дете. Като едно дете загубено. „Защо аз вече не пея“

 

Четири години след тази историческа среща – на две сопрани с огнена индивидуалност – Калас умира в самота в Париж. Към разтърсващите страдания от загубата на гласа, с който се е чувствала недосегаема, се е насложила душевната отрова от предателството на Аристотел Онасис. След неуспешен брак на 43 години тя чакала дете от сънародника си милиардер. Премахва го по негово настояване, губейки последния шанс да стане майка. Броени дни след аборта научава в парижкия си апартамент, че Онасис се е врекъл на Жаклин Кенеди – вдовицата на застреляния американски президент Кенеди… За тази драма на оперната богиня светът не спира да говори и да пише. Създават се и филми.

 

Тази есен започнаха снимките на биографичния филм „Мария“ на Пабло Лараин, поверил на Анджелина Джоли образа на оперното светило.

 

Участието на Мария Калас в Парижката опера през 1958 г. аплодирано от видните личности на епохата – Жан Кокто, Бриджит Бардо, херцога и херцогинята на Уиндзор, е превърнат в цветен концертен филм. „Калас, Париж 1958“ е режисиран от Том Волф. Лентата бе излъчена в България наскоро в рамките на тазгодишната „Киномания“.

 

Междувременно в Атина отвори музей, който представя повече от 1300 книги, партитури и рокли на певицата, главно от годините, прекарани в Гърция. Работи се над идеята за музей на Калас в Париж.

 

Заключително събитие на музикалния фестивал в НДК ще бъде Празничен новогодишен концерт. В първия ден от новата 2024 г. в зала 1 на НДК ще прозвучат изпълненията на Фестивалния симфоничен оркестър с диригент Емил Табаков и солисти виртуозният цигулар Минчо Минчев и младият, но вече доказал се виолончелист Сион Найман. В програмата са включени произведения от Панчо Владигеров, Чайковски, Дворжак, Офенбах, Гершуин, Хачатурян и др.

Източник: Уикенд