Макар от доста време насам журналисти, водещи и други лица да тиражират информацията, че преди 1989 г. джазът е бил забранен у нас, това изобщо не отговаря на истината.

 

Ето и някои други факти. През 1952 г. група студенти в Държавната политехника „Сталин”: Ивайло Пейчев, Методи Динков (секретар на ДКМС), Вили Казасян, Морис Аладжем, аз и много други в рамките на самодейността създадохме младежки самодеен естраден оркестър (бигбенд). КНИК (така се казваше Министерството на културата тогава). забеляза това и ни покани да изнасяме неделни концерти-матинета в БИАД на ул. „Раковски: 1953, 1954, 1955 г. Това бяха празници на младежта в София. С нас бяха певците: Лиана Антонова, Ахинора Куманова, Лени Вълкова, Леа Иванова, Анжело Симеонов и много други.

 

Не си спомням някой да ни се е бъркал репертоарно. Единственият досег с властта беше, когато ме повикаха в IV участък на МВР, за да ме питат откъде вземаме нотите, които свирим (шпиономанията беше велика). Отговорих, че нотите купуваме от „Орбис” - чешкия културен център на ул. „Раковски”.

Там се продаваха щимове и партитури на пражкия бигбенд на Карел Влап, което беше самата истина. Наричахме се „Джаза на младите”.

Каква е причината за лъжата, че преди 1989 г. джазът у нас е бил забранен

През 1960 г. бе създаден „Естраден оркестър на Българското радио и телевизия”. Изпълнявахме и записвахме много джаз пиеси, които „Балкантон” издаваше на плочи. През 1962 г. участвахме в VIII младежки и студентски фестивал в Хелзинки, където изпълнихме няколко джаз пиеси за бигбенд. Особено силно впечатление направи пиесата „Водовъртеж” на Морис Аладжем, повлияна от популярната джаз пиеса „Фоур Брадърс” на големия майстор на сакса Джими Джуфри. Самият Джими Джуфри поздрави Морис и му предложи обучение в известната джаз академия „Бъркли Скул"... От Хелзинки се върнахме наградени като джаз изпълнители.

 

Оркестър „Балкантон” към едноименното предприятие и оркестър „София” също свиреха и записваха тази музика.

 

Но джаз се свиреше и в Пловдив – от състава на Бели, зелени и червени“, с ръководител Весо Червения. В Габрово – диксилендът на Манол Цоков. По това време Милчо Левиев създаде квартет „Джаз Фокус“, донесъл много награди.

 

В България гостуваха: от Чехословакия – бендът на Карел Влах; от Ленинград – бендът с диригент Олег Лундстрем. Разбира се, имаше и много ограничения – в прическите, облеклото и езика, на който се пее. Английският не се допускаше. (След 1989 г. пък българският стана рядкост).

 

На всички тези събития. и факти съм пряк участник или пряк свидетел. Какво са свирили тогава най-известните български джаз музиканти Людмил Георгиев, Мишо Ваклинов, Християн Платов, Симеон Щерев, Емануил Манолов, Милчо Левиев и много, много други? Може би новият морален девиз изисква това (т. нар. политическа коректност), защото, ако не му се подчиняваш, „келепир няма”, както е отбелязал Бай Ганьо.

***

Недко Трошанов е авторитетен тромбонист, аранжор и композитор. Един от създателите на бигбенда на БНР. Оркестрант е, а впоследствие и ръководител на орк. „Балкантон”. От втората половина на 70-те и през 80-те е ръководител на Естрадния оркестър на ГУСВ.

Източник: Уикенд