Дрогираният убиец на Милен Цветков не изглеждал притеснен от станалото
След жестокия сблъсък шофьорът убиец дори и за секунда не отиде да види пострадалия Милен Цветков. Докато охранители от мола му вадеха езика и опитваха да го спасят, Кристиан съвсем спокойно и педантично търсеше нещо в джипа си. Не беше разплакан, нито изглеждаше разстроен. Търсеше отпред, после на задната седалка и дори под джипа. Изглеждаше невъзмутим, все едно нищо не се е случило. Това разказа пред "168 часа" очевидецът Тодор Петров, който бил на мястото на инцидента с приятели и видял всичко от началото до края. Двама мъже, три жени, едно момиче и таксиметров шофьор се разминават на косъм от смъртта по време на катастрофата, в която на Великден загина журналистът Милен Цветков. [caption id="attachment_625918" align="aligncenter" width="650"]
Колаж: Клюки.нет[/caption] Те са повече от късметлии, защото никой не подозира, че 22-годишният Кристиан Николов в този ден е дрогиран и ще помете всичко по пътя си с мощното "Ауди Q7". Буквално секунди преди да блъсне колата на Цветков, който е спрял на червен светофар, няколко души се готвят да пресекат улицата. Зелената светлина за пешеходците светва и те тръгват. От страната на автомобила на журналиста пресичат момиче и жена, а от другата - двама мъже и две жени. Точно две секунди след като момичето и жената тръгват, огромният джип се забива в "Субару Форестър" на Милен Цветков с такава сила, че смачква наполовина колата му отзад и я изхвърля в средата на кръстовището. Истински късметлия се оказва и таксиметров шофьор, който спира на същия светофар по същото време, само че в лентата до Милен Цветков. Пред "168 часа" очевидецът разказва, че неговият автомобил се разминал само със счупени стъкла от дясната страна. "Заедно с мои приятели седяхме на пейка пред мола няколко часа - разказва Тодор Петров пред вестника. - Може би заради малкото коли и извънредното положение всички шофираха с висока скорост, без изобщо да се притесняват, че има светофар. Това, което ни направи впечатление, беше една определена кола. Нея я чухме още от много далече. Караше бързо и не мога да повярвам, че както казва полицията, се е движела само с 80 км. Според мен бяха много повече." В следващия момент компанията му чула два зловещи удара. Първият бил по-лек, но вторият - като гръм. "Толкова силен като бомба - спомня си той. - Всичко стана за секунди. Ние се стреснахме, но веднага разбрахме, че става въпрос за катастрофа. Мислехме, че първият удар е бил вследствие на това, че скъпата кола е помела такси, намиращо се на около 20-ина метра преди колата на Цветков." Най-вероятно обаче силният удар бил в колата на журналиста, а вторият се чул от блъскането на автомобила на младежа в железни ограждения близо до един от входовете на метростанцията. Всичко станало за секунди. Тодор и приятелите му били в шок. "Когато се приближихме, видяхме множеството разпилени части от автомобили - ламарини, пластмаси и още купища неща - разказва той. - Едната кола, за която впоследствие разбрахме, че е на Милен Цветков, стоеше смачкана по средата на кръстовището. Другата се беше забила там, където е единият вход за метространцията. В първия момент ми се стори, че е в магазина, но после се загледах по-добре. За щастие, не беше така. Имаше ограда и най-вероятно тя го беше спряла. И двата автомобила изглеждаха ужасяващо. Забелязах, че се бяха отворили въздушните им възглавници. В онзи момент не знаехме, че раненият човек е журналистът." На Тодор му направило впечатление, че момчето изглежда напълно адекватно. "Вървеше съвсем нормално, нито като да е пил, нито нещо друго - спомня си той. - Не мога да кажа, че в някакъв момент дори съм си помислил, че той е под въздействие на алкохол или дрога. Не изглеждаше притеснен или пък разстроен. Започна да търси нещо в неговата кола. Гледаше на предните седалки, а после и на задните. Отвори вратата отзад и дори влезе, за да го открие. Не знам какво. Беше много съсредоточен. Гледаше дори и под колата. Не съм видял в някакъв момент да е отишъл до другата кола, за да види какво се случва с ранения човек в нея." Както вече стана ясно, в аудито Кристиан не бил сам. "С него имаше и едно момиче с червена коса - спомня си Тодор. - То беше много притеснено. Говореше през цялото време по телефона. Близо до мястото забелязах и един младеж, който нервничеше. Не мога да кажа дали това е бил третият им спътник. Не съм сигурен."
Коментирай