Делото „Гранити“ е поредното доказателство, че съдебната система у нас е пълен фарс

След години размотаване из съдебните зали едно от най-скандалните дела в страната – за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов, собственик на фирма „Гранити“ най-после приключи.

 

Да уточним, че само на първа инстанция процесът се точи 9 години, а от смъртта на жертвата вече са изминали 15 години.

 

Върховният касационионен съд връща делото два пъти на Апелативния съд във

Варна. В крайна сметка ВКС окончателно потвърди онези първи присъди, прочетени на обвиняемите: 20 години затвор на поръчителя Станислав Михайлов и убиеца Стоян Петров и 18

на съучастника им Стоян Колев. ВКС подчертава, че наказанията са снизходителни, понеже е отчетен неразумно дългият срок на делото. Логичният въпрос е – а по чия вина този срок е „неразумно дълъг?!

 

Поръчителят на похищението и на убийството Станислав Михайлов още преди години потъна вдън земя, така че едва ли някога ще отиде в затвора. Бившият шеф на Агенция „Държавни вземания“ се издирва от Интерпол, като според юристи той или се крие, или е ликвидиран като неудобен свидетел.

 

Според МВР Михайлов е избягал в чужбина през Гърция в Италия. След като ченгетата са били наясно с това, защо пък не са го арестували още тогава? Така или иначе делото „Гранити” ще се запомни и с това, че в него за първи път високопоставен държавен служител получава толкова голяма присъда – 20 години. Разбира се, няма никаква вероятност да я излежи.

 

Оправдан е и от години отново работи като частен съдебен изпълнител Галин Костов. Той беше посочен като съучастник на Станислав Михайлов от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

В онези години Галин Костов е съдия-изпълнител във Варна. През 2010 г. тогавашната правосъдна министърка Диана Ковачева отнема правото му да е ЧСИ. Костов изкарва 4 години в ареста, докато накрая е оневинен. Преди години печели конкурс и става частен съдебен изпълнител. Преди време Галин Костов осъди прокуратурата да му плати 134 хил. лева обезщетение, а причината е повече от показателна! След като Костов остава в затвора над 2 години и е освободен под домашен арест през 2012 г., прокуратурата му повдигна обвинение за над 34 000 лева неплатени данъци. Данъчното дело е само повод той да остане в ареста. Процесът се точи 4 години и през 2016 г. Костов е оправдан окончателно. Дори става ясно, че и самата прокуратура не е поддържала обвинението. Заради това дело той е обезщетен със 134 000 лева.

 

ВКС сега оправдава и сочения като посредник Нено Стоянов, който първо е получил 17 години затвор. В крайна сметка съдът определя и 700 000 лева обезщетения на близките на убития бизнесмен. Тези пари трябва да им платят осъдените. Въпреки всички тези наказания юристи са категорични, че „Гранити” е поредното дело, при което закъснялото правосъдие е всъщност липса на правосъдие. Бащата на Стоянов умира, докато делото се точи в съда и така и не успява да види наказани виновните за разстрела на сина си. Стоян Стоянов е отвлечен на 6 март 2008 г., около 19 часа, докато паркира колата си в подземния гараж. Малко преди това е приключил преговори с турски бизнесмени за строеж на циментов завод край Бургас. По онова време според статистиката „Гранити” е на второ място в Бургаска област по печалби сред частните фирми, веднага след „Лукойл", и е най-големият вносител на строителни материали в цяла Източна България.

 

Полицията търси Стоянов. дълго и неуспешно, а инициативен комитет обявява солидно възнаграждение за всеки, който даде информация за него. Едва след година и половина, на 18 октомври 2009 г., трупът на бизнесмена е открит в пуста местност в Дюленския проход.

 

На 6 юни 2009 г. в ареста попадат варненците Стоян Колев и Нено Стоянов. Те са обвинени като подбудители и помагачи за похищението. Минават още 4 месеца и разследването стига до извода, че Стоян Стоянов е убит от Манол Хаджиев – Индианеца и мистериозен съучастник на име Веско.

 

Никой не знае и досега кой е този Веско, жив ли е и къде се намира. Тук възелът се заплита още повече, защото се оказва, че въпросният Манол Хаджиев е убит през август 2008 г. от серийния убиец Недялко Димитров – Момата.

Официалната версия за убийството на Стоян Стоянов е, че той разгневил бившия шеф на Агенция „Държавни вземания“ Станислав Михайлов в спор за 2,5 декара земя. Тя била купена от Михайлов и варненския ЧСИ Галин Костов за 25 000 лв. Предполага се, че Стоян Стоянов искал да вземе терена на много по-ниска цена от тази, която му предлагали. След пореден отказ да придобие парцела бизнесменът бил отвлечен и застрелян в гръб. До мястото, където е заровен трупът му, ченгетата са заведени от един от извършителите на убийството – Стоян Петров.

 

 

За върховните съдии „неприязненото отношение“ между бизнесмена и подсъдимия Станислав Михайлов е „наличен и достатъчен“ мотив за извършване на престъпленията. Вината на Михайлов се доказва и от обясненията на Стоян Колев и Стоян Петров, които признават, че точно той им показва как изглежда мишената Стоян Стоянов и какви са навиците му.

 

Според разследването след като престъпниците следят една седмица в Бургас собственика на „Гранити“, той е похитен и откаран в Дюленския проход. Тогава Манол Хаджиев – Индианеца го приближава в гръб и стреля почти от упор в дясното му слепоочие. Стоянов издъхва, а съучастниците завличат трупа на 60 метра от пътя. Изкопават дупка, дълбока около метър и половина, спускат вътре мъртвия и го заравят.

 

В крайна сметка кръгът на заподозрените от разследването като поръчители се стеснява до Станислав Михайлов. Доказано е, че той, след като напуска шефския си държавен пост, започва частен бизнес и влиза в конфликт с шефа на „Гранити”.

 

Любопитно е, че според свидетели един от последните, с когото приживе разговаря убитият бизнесмен е тогавашният председател на Първо А отделение на Върховния административен съд Панайот Генков. Заедно със сина си Генков е при шефа на „Гранити“ и уточняват закупуването на строителни материали. Неофициална версия обаче гласи, че Стоян Стоянов търси съдията за съдействие срещу Тодор Стамов – Малкотърновеца. Близкият до Димитър Желязков – Очите и бивш приятел на жената, с която по това време живее бизнесменът Стоянов. Твърди се още, че Стоянов дава 10 000 лева рекет на Малкотърновеца, за да не го притеснява. По време на отвличането и убийството на бизнесмена Малкотърновеца обаче е във Варненския затвор и няма данни да е замесен в убийството.

 

Друг интересен момент около разследването е твърдението, че версията за незакупената земя като мотив за убийството, е лансирана първо от магистрат от Бургас. Той бил взел апартамент от „Гранити” за любовницата си. Запознати припомнят, че точно този юрист насочил следователите към Станислав Михайлов.

 

Дяловете на убития Стоян Стоянов в крайна сметка са придобити от Борис Кръстев, който от 2008 г. е съдружник в „Гранити“, заедно с Ангел Христев. Съдружници в „Гранити“ изплащат 600 000 лева на непълнолетния син на Стоян Стоянов. На толкова е оценен делът му във фирмата. Другото дете на бизнесмена от връзката му с приятелка получава само 2000 лв. и е лишено от наследство.

 

Похитеният и убит бизнесмен Стоян Стоянов приживе завършва строителния институт в София и специализира в САЩ. Като студент се запознава с бъдещата си съпруга и двамата живеят в Сливен. В края на 2002 г. заедно с пловдивския бизнесмен Ангел Христев основават „Гранити” и за кратко време стават лидери на пазара.

 

През 2005 г. Стоянов преживява тежка драма. Съпругата му, с която са в прекрасни отношения, умира от рак. Според негови близки той е направил и невъзможното, за да я спаси. След време Стоянов среща Мария, жената, която след смъртта му ражда дъщеричка.

Източник: Уикенд