Родителят на кандидата на ГЕРБ-СДС за конституционен съдия Орлин Колев, е бил депутат от БСП в 37-то Народно събрание. Запознати разкриват, че Димитър Димитров влязъл на мястото на загиналата в пътен инцидент Емилия Томова. Както вече стана ясно, към днешна дата синът на Димитров е кандидат за конституционен съдия.

Както е известно, един от двамата – Орлин Колев или Йонко Грозев ще попълни Конституционния съд от квотата на парламента. Орлин Колев е преподавател по конституционно право в Академията на МВР и в СУ  „Св. Климент Охридски“.
Йонко Грозев е юрист-правозащитник, а през 2015-2024 г. е съдия в Европейския съд по правата на човека. Неговата кандидатура е издигната от представители на академичната общност, граждански организации, юристи и общественици, а също и от ПП-ДБ.

Изборите, в които бащата на Орлин Колев – Димитър Димитров навремето се бори за парламента, се провеждат през декември 1994 г. и БСП вкарва трима от листата си във Видин. Димитър Димитров е поставен чак напето място, но се оказва голям късметлия. Първите двама от листата влизат в правителството. Третата избрана за депутат – Емилия Томова, обаче загива в катастрофа заедно с още две парламентаристки – Румяна Николова и Мария Захариева. Мерцедесът им се обръща край ловешкото село Абланица, докато пътуват към Велико Търново за честване на 5-годишнината от приемането на Конституцията. След тази трагедия Димитър Димитров става депутат на мястото на загиналата Емилия Томова.

Покрай политическата му дейност обаче е разкрит като агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним Първанов. Далеч сме от мисълта, че децата носят отговорност за родителите си, но фактите, така или иначе, са осветени от Комисията по досиетата. От тях става ясно, че Димитър Димитров е вербуван по линия „национализъм“. През 1980 г., четем в кафявата папка с надпис “Първанов“, анализите на МВР-Видин сочат, че има „известно активизиране“ на вражеската дейност сред българските цигани“, разпалване на националистически настроения, участие в религиозни секти, контакти с югославски граждани, извършване на незаконна търговия, трансфер на валута и пр.“. При това офицерите от ДС се жалят, че „наличната агентура е крайно недостатъчна за наблюдение и разработка на отрицателно проявяващите се“, а също и за „оказване на положително влияние върху това население. Затова било необходимо да „се придобие агентура“ с високи качества. Като подходящ за целта е посочен адвокат Димитър Димитров. Описват го като български циганин, женен с две деца и висше юридическо образование, член на БКП.

Той, както установили ченгетата, произхожда от бедно семейство, учи в гимназия във Видин и след казармата завършва право. После работи като съдебен изпълнител и адвокат. Допълват, че по характер е внимателен и общителен, хитър и находчив, има добра обща култура и правилно оформен мироглед. „Сред малцинството се ползва с доверие и влияние“, често го търсят като адвокат и за консултации.

В публикуваните документи е отбелязано, че и до онзи момент Димитров е ползван като „доверено лице“. Според написаното от ченгетата: „съобщавал е редица данни за отрицателни прояви на лица от малцинството като Васко Мутафов и Сашко Александров, извършващ трансфер на валута и незаконна търговия със стоки, „получавани от югославски граждани“. Става ясно още, Димитров дава сигнал за някой си Милчо Радославов, който разпалвал националистически настроения сред малцинството. Подчертано е също, че срещите с адвокат Димитров като „доверено лице“ винаги преминават на „конспиративна основа“, на която той особено много държи.

В МВР изготвят план да вербуват адвоката за агент, като ср убедени, че той няма да откаже сътрудничество. Канят Димитров на среща на 30 септември 1980 г. в кабинета на шефа на Отечествения фронт във Видин. Там пристига и капитан Иван Тодоров от Шесто управление на ДС.

След общи приказки и размяна на любезности става дума и за проявите на въпросните Милчо Радославов и Васко Мутафов. Димитров дава нови данни за тях, който по-късно оформя като писмено сведение, както пише в съхранените документи. При това адвокатът обяснява, че „с желание е съобщавал“ онова, което му е станало известно, и „изрази желание и в бъдеще да ни уведомява за станали прояви и изпълнява поставените му задачи. В този момент му бе предложено сътрудничество с органите на ДС, което прие без колебание. Заострено бе вниманието, че и в бъдеще връзките ни трябва да се запазят в абсолютна тайна“.

Димитров приема да продължи работата с органите и избира псевдоним Първанов. При това отново е сложено ударението върху конспиративния характер на неговото сътрудничество.

Срещата приключва, без обаче да е налице декларация за сътрудничество. Ченгетата пишат, че не му я взели, „имайки предвид изразеното желание за сътрудничество, неговата идейна убеденост и готовност да изпълнява поставените от нас задачи“. Агент Първанов е снет от оперативния отчет през 1993 г., година преди да се появи в листата на БСП във Видин за парламентарните избори. След като приключва парламентарната си дейност, Димитър Димитров отива на работа в МВР, когато то се оглавява от Румен Петков. Неговото семейство се мести от Видин в столицата. После Димитров работи в канцелариите на „Дондуков“ 2 по времето на президента Георги Първанов.

Запознати твърдят още, че бащата на Орлин Колев се е подвизавал и в партия „Евророма“, рамо до рамо с Цветелин Кънчев – Дон Цеци. 
Източник: Уикенд