Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала, има заслужено място в историята на родния шоубизнес. Именно той постави основите на родната ситуационна комедия и побългари концепцията за скрита камера.

 

Макар през август да навърши 57 години, Влади подчертава, че за него рождения ден не е това съществено мероприятие, което е за мнозина. Не е празнувал, тъй като бил във Варна, където до 21 ч. репетирали мюзикъла „Българи от старо време“, който трябвало да играят. След това отишъл на процедури и накрая се прибрал.

В социалните мрежи имал хиляди честитки, разбира се получил и множество обаждания. Невъзможно му е обаче в един ден да отговори на всеки, който го е поздравил, изпращайки му положителната си енергия и този факт винаги помрачава празника му. Държи го седмица след това и му е скапано, защото иска отговорът му да бъде личен, а не просто клише. Надява се хората да не му се сърдят, но е извън човешките възможности да се отговори на толкоз много любов. Иска обаче да се знае, че пожеланията са стигнали до сърцето му, а към тези, които са ги отправили, пътуват неговите.

 

Ако не му напомнят постоянно, че е на 57 години, не би се чувствал по-различно от това, което е бил на 40. Твърди, че е същото като да кажеш на някой, че му е пораснала главата – ще започне често да се гледа в огледалото и изведнъж ще види порасналата си глава. Когато животът около него крещи годините му, размишлява като 57-годишен. Често останалите са изненадани от това, което показва на сцената – скача, пада, вика, прави салта… Подчертава обаче дебело, че това е нормално, защото не е инвалид с ТЕЛК-ово решение.

 

Не е сигурен, че ще доживее до 65 години и затова изобщо не го мисли. Отдавна си е дал сметка, че по-голямата част от живота му, е минала. Силата, енергията и въжделението, са били в предишен етап. Сега разполага с повече информация и гледа на живота като на външен асансьор – когато си на първия етаж, виждаш едно, на петия повече, а на по-високите – много. 

 

Ходи на процедури при човек от Варна, който му дал огромна надежда, продължава и до днес с някои практики и се надява догодина всички да го видят доста „пооправен“. Признава, че ще е истински щастлив, ако си върне едни 10 килограма.

 

Не намира за нужно да живее с чувство за мисия, живее с чувства за дълг и не го интересува дали това е от историческо значение и дали след време ще кръстят улица на негово име.

Лятото му било работно и така и не останало време за почивка.

 

По отношение на участието му във филма „Гунди – легендата за любовта“, отбелязва, че веднага щом получил хонорара, го превел на ФК „Левски“.

 

Все още няма жена в живота му, а и няма как, тъй като, ако не е на работа, е с майка му. Свободното му време е от 0.30 до 6 ч. сутринта. Когато излизат на разходка с майка му, приготовлението и обиколката отнемат минимум 3 часа. Припомняме, че от 4 години родителката му, е в инвалидна количка, с която може са изминава само малки разстояния, при това с придружител. На 21 август навършила 83 години и до вечерта посрещала гости, а телефонът й не спирал да звъни. През цялото време излъчвала радост като едно малко врабче.

 

Мечтае синът му и дъщеря му скоро да го направят дядо, тъй като за него това е най-голямата връзка в живота. Никога обаче не е казвал на децата си какво да правят, а и те не слушат думите, а гледат примера. С тях си говори откровено за нещата от неговата камбанария, но изборът е техен. Всеки млад човек, трябва да си има свой път, а не да върви напред, защото е дете на някого.

 

Самият той 3 пъти е бил отхвърлян от ВИТИЗ, защото детето на някого е било на дневен ред. Той самият нито веднъж не е бутнал сина си или дъщеря си – не им е търсил работа или да е ходатайствал за тях. Смята, че което си е твое, ще стигне до теб.

 

През годините е помогнал на доста хора, но не им води статистика. Макар самите те да са го признавали през годините, впоследствие тези неща се елиминират.

Други пък само ги е издърпвал да се качат на лодката, а те сами са постигнали успехите си.

 

Приема за нормално всяко предателство, тъй като е наясно, че всеки счита себе си за най-важен и е съвсем в реда на нещата понякога да не си дава сметка, че в момента ти имаш нужда от помощ, а това си е вид измяна. Много хора можели да му подадат ръка, когато бил в тинята, истинската помощ не е ментална, а материална. Случвало се е да трябва да си плати тока или парното, а да няма пари. И Георги Стайков сега има нужда от средства, а не да му казват това или онова, за да го успокояват, категоричен е той.

 

„Живеем във време на война, в което всеки ден четем за броя на унищожените танкове и ракети, но не се споменават имената на загиналите, нито пък става ясно какви са мечтаели да станат, не показват и близките им. Четем за танкове и ракети, защото парите се дават за тях, а човешкият живот не струва нищо. Ако знаехме имената и съдбите на загиналите, войната щеше да свърши по-бързо, а може би и ще избухва много по-рядко, сигурен съм в това“, отбелязва Въргала.

Източник: Уикенд