През декември Стефан Мавродиев ще навърши 81 години, но за радост на множеството си почитатели, все още е действащ актьор и режисьор. В последно време доайенът на Младежкия театър имаше и някои здравословни проблеми, но успя да се пребори мъжки с тях и сега отново заглажда косъм и влиза във форма.

Маврото е несамо великолепен творец, но и легендарен чешит и бохем. Ако прочетете биографичната му книга, която ще излезе от печат в близките дни, ще се убедите в това. В „Играещият човек“ той разказва и анализира живота си от детството до наши дни, а споделя и интересни случки с дами.

Книгата „Стефан Мавродиев – играещият човек“ е за живота му. На 16 декември ще бъде представена в Младежкия театър. Книгата е любопитна и забавна. Макар да я е написал друг човек, Маврото разкрива, че му е дал информацията, сведенията и историите за себе си. Споделил е много важни неща за етапите от живота си – от детството, през юношеството, казармата, образованието, ролите, целите, успехи и неуспехи, недостатъци… Засегнал е и промените, случили се в България. Разказва и анализира.

Категоричен е, че задължително ще отбележи рождения си ден на 29 декември, а на 27 пък ще почерпи за имения си ден.  
Признава, че винаги мечтае и е в облаците. И сега си представя как ще станат дадени работи. Твърди, че именно мечтата го дърпа за косата да върви напред. Благодарение на това цял живот е успявал да се измъкне от ниското и да полети. 

През октомври м.г. се оперирал от дискова херния и не можел да работи след интервенцията. Наложило се да му бъде направена и още една операция, затова трябвало да си даде почивка от филмите и сериалите за известно време. Осъзнал е, че здравето е много по-силно от намеренията на човек.

Към днешна дата смята, че лошото вече е зад гърба му. Избягва обаче да се хвали, тъй като не знае какво ще излезе на хоризонта след няколко дни. Важното е, че сега може да работи. 

Продължава да вдига гирички и да прави лицеви опори за тонус и мускулатура. Дълго време не можел да прави това, тъй като покрай операциите бил отслабнал и изгубил форма. Лека-полека обаче влиза в предишната си кондиция и си позволява някои упражнения. Не знае колко точно килограма е свалил по онова време, но посочва, че бил заприличал на вейка и едвам вървял. Не можел да се познае в огледалото и си казвал: „Ей, ало, Освиенцим!“. 

Никога не се фокусира върху храната, яде каквото му хрумне, без задръжки и ограничения. През зимата така или иначе консумира повече месо, но доскоро ежедневно хапвал таратор – едно от любимите му ястия. 

Не може да каже, че през живота си е постил съзнателно, но е имал периоди, в които не консумирал определени храни. Посочва обаче, че това не е било по религиозни причини. Убеден е, че след драстичното отслабване покрай операциите, ако сега вземе да пости, направо ще се затрие. Затова няма никакво намерение да се ограничава, тъй като не иска да е слаб като вейка.

Около него има много жени, но всички са му само приятелки. Иначе е свободен човек, няма постоянна връзка. В книгата, която ще излезе скоро, е разказал интересни истории с дами, които са били в живота му. 

Относно политиката посочва, че в момента всичко е много гадно и допълва, че тъй като е краен, може да каже отвратителни неща за управляващите. Има чувството, че поведението на т.нар. политици е като на измет, но явно те са принудени по някакъв начин да бъдат такива. Вероятно са си нормални и добри хора, но политиката ги е преобразила. Самият той редовно ходи да гласува. Преди чувствал, че така е редно, но от известно време насам е на ръба дали да си спести ходенето до урната. 

Категорично няма намерения да влиза в политиката, тъй като влизайки в тази сфера, човек трябва да върви по вълната и да забрави за личното си мнение. 
Има усещането, че демокрацията у нас е наторила лошото, давайки му възможност да избуи. От най-ранна възраст се внушава понятието „свобода“ и правото на човек да бъде безотговорен. Навсякъде в България цари абсолютна безотговорност и това е доста сериозен проблем, категоричен е актьорът.

Твърди, че и след 10 ноември не бил оптимист, тъй като още в първия момент разбрал, че става нещо, което не е наред. Всичко тръгнало жестоко и безкомпромисно. Онези, които били „другари“ за една нощ станали „господа“ и се опитали да пренапишат биографиите си. Категоричен е обаче, че миналото не може да изчезне просто ей така.

Не иска да си представя, че ще дойде момент, в който ще трябва да се оттегли. Щастлив е, че все още може да играе. Макар мнозина да са преминали през оттегляне от сцената, не пожелава такъв край нито на себе си, нито на някого другиго. Убеден е, че работата е това, което ни държи – тя е акумулаторът на енергията.

Пенсията му е прилична, тъй като си е плащал всички осигуровки за допълнителната работа, която е вършил. Пенсионирал се и продължава да се труди, което увеличава получаваната от него сума. Първоначално взимал 580 лева, но се га са повече. Не желае да коментира актуалния размер на пенсията си, но подчертава, че ако не работи като актьор, определено ще му е по-трудно.
Източник: Уикенд