По нашите земи вярвали не само в църквата, а в свръхестествените сили, сред които има и тъмни – караконджули, кикимори и др.
Вероятно поради тази причина традиционните зимни празници са наситени с гадания, обреди, вкусни трапези.
Ето и кои са най-старите български празници, с които зимата се настанява сред нас:
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
На Коледа 25 декември цялото семейство се събира на трапезата, за да сподели вечеря с много веселия, пожелания за здраве, щастие, успехи и берекет.
В стари времена подготовката за празника започвала няколко дни преди това. Жените подготвяли обредни хлябове и ястия, а децата украсявали домовете. Мъжете пък били натоварени със задачата да осигурят бъдника, който да гори в огнището през цялата коледна нощ.
СТЕФАНОВДЕН
Православната църква чества празника на третия ден от Коледа. Св. Стефан е един от седемте ученици на Исус Христос. Смята се, че денят на светията е последният християнски празник през годината. Дедите ни вярвали, че с него се затваря кръгът на старата година. По традиция младото семейство посещава кумовете, кръстниците или родителите си. приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.
ВАСИЛЬОВ ДЕН
За обредната трапеза на първия ден от Новата година, познат под различни имена в различните краища на страната се подготвят блажни ястия. Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, за да сънуват бъдещия/та си съпруг/а. На този ден сурвакари обикалят къщите.
ЙОРДАНОВДЕН
На този ден навсякъде в страната се извършва ритуалното хвърляне на кръста във водоем. Този, който го извади ще е здрав и щастлив през цялата година. Вярваният гласят, че ако времето в този ден е студено и сухо, годината ще е добра и плодородна. Ако пък кръстът замръзне във водата, годината ще е и плодородна.
На този ден се замесват три обредни хляба с остатъка от светената вода от миналата година. Те се разделят за дома, за гостите и заедно с бутилка вино, оставена пред вратата – за минувачите.
ИВАНОВДЕН
На този празник по традиция на трапезата трябва да има ошав, жито, фасул, баница, кървавица, свински ребра със зеле и др.
Денят се счита за ново начало след т.нар. мръсни дни. Обичаят повелява кумовете или деверът да къпят с вода младоженците, сключили брак през предходната година. Младото семейство трябва да посрещне гостите си и да занесе вино, месо и кравай на кума.
БАБИН ДЕН
Този ден е в чест на бабата акушерка в селото. Според традицията се извършват три основни обичая, свързани с раждането на живот – къпане на малките деца от бабата, ущокението на младите булки в дома на бабата и къпане на бабата (влечугане).
Всички жени са нагиздени и накичени с върви с червени чушки и вълна, пеят песни с *ротични мотиви. На празника НЕ се допускат мъже.
АНТОНОВДЕН
Този празник се отбелязва като пазител от болестите. Жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят шарката, чумата и синята пъпка. Специално омесените содени питки се раздават на близки и съседи за здраве. Една от тях се оставя в тавата за чумата.
АТАНАСОВДЕН
Отбелязва се паметта на Св. Атанас, който господства над зимните студове и е покровител на домашните животни. Именно той прогонва зимата, след като отишъл на бял кон в планината и се провикнал „Иди си, зимо, идвай лято!“.
Източник: Уикенд
Коментирай