Освен певец №1 на България, Васил Найденов е и изключителен философ – размислите му за заобикалящата ни действителност са винаги впечатляващи. 
Поводът за това интервю обаче е януарската му награда за изключителен принос в развитието на музикалното ни изкуство, респектът, който получи от световната бой група East 17 и ФК „Лудогорец“, както и новият му хитов дует с братя Аргирови „Там, на завоя“. 

- Г-н Найденов получихте награда за принос в развитието на българската музика от сдружение „България си ти!“. Щастлив ли сте?
- Месец януари беше прекрасен за мен. На 22-ри в Народния театър „Иван Вазов“ сдружение „България си ти!“ ми връчи статуетка за изключителен принос в развитието на музикалното изкуство. Чувството е прекрасно. Няма човек, който да не е щастлив, когато е оценен и уважаван.

- Какво друго хубаво ви се случи през януари?
- Ден след това, за което ви разказах, бях поканен да присъствам на ежегодното корпоративно парти на БГ радио и радио „Плей Медиа“. На събитието пяха световната бой група East 17 и Мария Илиева. По молба на директорите изпълних новата песен „Там, на завоя“. Хората станаха на крака, пляскайки, а аз изпях и още няколко парчета. След това се оказа, че East 17 са харесали изпълнението ми и дойдоха при мен. Получих големи хвалебствия от тях, държаха се с мен, все едно сме приятели от години. На 24 януари открих пиано бар в Пловдив. На 27-и пък пях на празника на Разград в препълнена зала. След това ме покани изпълнителният и технически директор на ФК „Лудогорец“. Заведоха ме в тренировъчната сграда, която си е цял комплекс и ме разведоха. Поканиха ме и на вечеря и ми подариха една от фланелките на футболния им отбор с моето име, както и шал на „Лудогорец“.

- Явно в БГ радио са във възторг от новата ви дуетна песен с братя Аргирови, защото доста често се въртя по радиото…
- Не мога да кажа, че през годините съм бил от най-въртените изпълнители по българските радиа. Когато песента „Там, на завоя" стана готова, гостувахме в БГ радио. Хареса им и казаха, че ще я въртят. Благодаря на Николай Янчович и генералния директор Атанас Генов за коректността. Чувствам ги като свои приятели. Още преди години, Ана-Мария Тонкова беше жива, съм помагал радиото да вземе честота и т.н. Така че съм в основата му и не само като певец. Дай Боже песента ми да има шанса да стане песен на годината. 

- Планувате ли екранизация на новата песен?
- Надявам се през пролетта да успеем да снимаме клипа. В текста на песента става въпрос за юношеската любов, която всеки от нас е преживял. Искам да видя момчето и момичето на завоя идеализирани в планината и пространството. Избрал съм кое ще е момчето, за момичето още се колебая. Порасналият мъж в клипа ще бъде Владо Зомбори. Накрая виждаме хора, на които любовта не е пострадала и дори се оказва, че тя побеждава даже и смъртта. 

- Затрудни ли ви текстът на „Там, на завоя“?
- Когато правех текста съм имал много безсънни нощи. В главата ми вървяха мелодия и стихове. Ставал съм по 3-4 пъти от леглото, за да напиша дума, да допълня нещо. Исках текстът да е наивен и нарочно го направих точно такъв. Всички в момента се опитват да се изкарват много модерни. В музиката и изобщо в изкуството обаче не може да се робува на мода. 

- Вие самият имал ли сте страдания в любовта?
- Да, разбира се. Пък и за любовта няма възраст. Има хора, които могат да обичат и да бъдат пълноценни на 50, 60, а и над 70 години. Аз съм човек на емоциите. Ако не съм такъв, няма да мога да пея и свиря по начина, по който го правя. Струва ми се, че всеки артист трябва да е емоционален като мен. 

- Участвате в най-новата реклама на Билла. Как я заснехте?“
- За да снимаме рекламата с песента „Междучасие”, дойдоха да ме вземат в 3.30 ч. сутринта. Трябваше до 7 часа да сме приключили, за да отворят магазина. Екипът много се притесняваше, попитаха ме дори дали ще мога да снимам токова рано. Да работя в тъмните часове на денонощието, обаче си е ежедневие при мен. Артистите не сме счетоводители, не сме на нормиран работен ден и редовно се лишаваме от почивка. Често си лягам в ранни зори или пък ставам по това време, ако е нужно.
Българският, а и австрийският екип бяха страшно изненадани, че за мен не е проблем да се сниман в 3-4 часа през нощта. 

- През септември ще навършите 75 години. Мислите ли отсега как ще отбележите юбилея?
- Не ме питайте дали ще имам голям концерт, както правят това много колеги. Аз съм си един от най-търсените и работещи изпълнители (смее се). И когато през няколко дни съм в различни градове, не казвам, че съм на национално турне. Много-много не празнувам рождените си дни. Общо взето работя и тогава, както и по други празници – дори в новогодишната нощ. Когато съм на работа, не ми е до празнуване. Други неща ми се въртят в главата тогава. 

- Няма ли все пак да съберете на юбилейно парти най-близките си хора?
- Въпреки ангажираността си понякога човек е длъжен да празнува заради тези, на които държи и които са негови съмишленици. Юбилеят трябва да се отбележи заради хората около мен. Ако имам възможност, ще го направя. 

- Здравето ви как е? Как се пазите от настинките и гриповете?
- В момента май не съм много наред. От два месеца се чудя дали съм болен, или здрав. Непрекъснато ме боли гърлото и ми тече носът. Взех си бисептол, за да си върна част от дишането. Не съм поставял противогрипна ваксина, въпреки че Косьо Цеков, с когото работим, все ме убеждава. Казва ми редовно колко е доволен, аз обещавам да си сложа, но уви, до момента не съм го направил. 

- Не се ли притеснявате, че може да останете без глас?
- Техниката ми с микрофон е добра. Бива ме, и то доста. Обигран съм. Ако е пуснат микрофонът както трябва – с всички параметри, които желая, мога да изкарам и концерти, когато съм много зле. На 9 места съм обгорен още докато бях в казармата. Професорът тогава каза, че никога няма да мога да пея, а аз и не мислех да ставам певец. Съдбата ми обаче св оказа друга. 

- Имате ли си любими храни и такива, които избягвате?
- Винаги, когато мога, гледам 24 Kitchen. Това ми отваря апетита, а и научавам много неща за готвенето и културата на другите страни. В един от епизодите хапваха гущери, червеи, хлебарки и всякакви подобни гадини. Това не бих го ял никога. Не съм опитвал и охлюви и скариди. От рибите ям само пъстърва. Обичам да консумирам повече кисели и люти храни. Не бива да ги ям, защото имам болен стомах от дете, но не се ограничавам. Много страдам от киселото мляко, което ни предлагат днес. Тъжно е в
какво се е превърнал този типично български продукт. И зеленчуците нямат нищо общо с тези отпреди години. Дано българинът поумнее и върне на пазара нашия зарзават, мляко, сирене… 

- Импресариото ви Ивайло е във Виетнам. Защо не заминахте и вие?
- Да, импресариото ми е на екскурзия във Виетнам. Екскурзиите не са за мен. Свикнал съм от години да живея по мой си начин, имам си стереотип. Дори като съм на гости на Ивайло в къщата му в Гърция, на третия ден пощръклявам.
Източник: Уикенд