На днешната дата се навършват точно 6 десетилетия от първия опит на Тодор Живков да превърне страната ни в 16-а република на Съветския съюз.
Кощунствената му идея е обсъдена на секретен пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 г. „Не може да има никакво съмнение, че въпросът за най-тясно сближаване, а след това и за сливането на НРБ със СССР е извънредно важен. Пълното обединение не стои като наша непосредствена задача, но то ни е крайната цел. Трябва отсега да погледнем към него, за да има ясна перспектива на развитието ни“, заявява вождът пред колегите си на партийния форум.
На престъпната тайна сбирка е взето решение да се изпрати писмо до съветския ръководител.
„Скъпи другарю Хрушчов, на 4 декември ЦК на БКП разгледа обстойно въпроса за още по-тясното сближаване, а в перспектива и за обединението на Народна република България със СССР. Пленумът одобри единодушно и с въодушевление съображенията на Политбюро по този въпрос”, гласи посланието на комунистическата ни върхушка до Кремъл.
Живков настоява да се лишим от суверенитет и да се присъединим към Големия брат, тъй като в онзи период страната ни е в състояние на фалит. Заради задлъжнялостта ни към базирани в Лондон и Цюрих съветски банки, тонове злато от държавния резерв са прехвърлени тихомълком на Москва, но и тази операция не ни спасява от банкрут. Имаме още борчове, които руснаците си търсят.
За радост на днешните ни поколения, Хрушчов отхвърля предложението на Тато. Никита Сергеевич си дава сметка, че при евентуално преминаване на НРБ към СССР ще загуби един „независим” глас в международните организации, а след 1955 г. България е член на ООН и всичките й структурни подразделения.
10 години по-късно Бай Тошо отново повдига иде- ята за превръщането ни в 16-а република. Конспект за това е разработен в детайли на пленум на ЦК на БКП от юли 1973 г. Тогава генерален секретар на ЦК на КПСС е Леонид Брежнев.
Стремежите на комунистическата ни върхушката да присъедини България към Съветския съюз остават в тайна от обществото до падането на Живков от власт.
Пръв гласност за тях в зората на демокрацията дава проф. Драгомир Драганов.
„Някъде в средата на 80-те предложиха да ме включат в авторския колектив на „Многотомната история на БКП”, която трябваше да види бял свят през 1991 г. във връзка със 100-годишнината от учредителния конгрес на БСДП на връх Бузлуджа.
Предложението беше съблазнително – неограничен достъп до Централния партиен архив на БКП (ЦПА) за периода, който разработваш, и никакъв „последващ контрол” върху това, което си записваш. Поради което без колебание приех офертата. И ровичкайки из архивите, попаднах на документите от пленумите на ЦК на БКП от 1963 и 1973 г., на които се е обсъждал въпросът за „сливането на България със СССР“, т.е. за превръщането ни в 16-а република. Преписах, естествено, на ръка по-важното от тях и старателно го кътах до времето след 10 ноември 1989 г. После в два броя на тогавашния в. „Народна култура“ главният му редактор Стефан Продев без колебание помести статиите ми „Как за малко щеше да ни няма“ и „Как изобщо щеше да ни няма“, в които описвах какво се е случило на въпросните пленуми. Основната ми теза в тези две статии, базирана изцяло върху документите от пленумите, беше, че на два пъти – през 1963 – 1964 и през 1973 г., управляващата тогава комунистическа партия и лично нейният ръководител са обмисляли възможността за закриване на България като суверенна държава и за превръщането й в част от многонационална империя. Сиреч обмисляли са вариант на национално предателство“, споделял е ученият.
В интервютата, които даваше приживе, първият ни демократично избран президент Желю Желев не пропускаше да отбележи колко го е яд, че Тато, БКП и приемницата й БСП не са били подобаващо наказани за това, че са предавали родината и са работили за интересите на Съветския съюз.
„Дълбоко съжалявам, че не можахме да ги осъдим, задето зад гърба на народа няколко пъти предлагаха България за 16-а република на СССР“. Първият път е бил по времето на Никита Хрушчов, който не се е съгласил. Вторият път – 10 години по-къ9сно, при Леонид Брежнев. Тайно от народа е вършено това, което показва, че комунистическите управници са осъзнавали престъпния характер на делото си. Тодор Живков и другите висши партийни кадри можеше спокойно да бъдат осъдени. Ако беше сторено щяха да ни се развържат ръцете да забраним БКП още в началото на прехода“, казваше политикът философ от селата Веселиново и Грозден.
Желю хич не обичаше Русия и СССР и беше отявлен русофоб. Той недоумяваше защо има нашенци, които и в новия XXI век лансират безумни идеи за възраждане на някогашната българо-съветска дружба.
„Уви, в някои русофилски. глави все едно нищо не се е променило”, констатираше с тъга в гласа си.
Самият Тато още в средата на 70-те започнал да си дава сметка, че идеята да станем част от СССР. е грешна и че посоката, в която ни водят руснаците, е пагубна за нас. Илюзиите му, че наложеният ни от „братушките” политико-икономически строй е прекрасен, станали на пух и прах във ФРГ.
През 1975-а Живков изкарал цяла седмица във Федералната република, запознал се подробно с местната тежка и лека промишленост, със селското стопанство, с комуникациите, с цялостния механизъм на обществено-политическата система. А преди да отлети обратно за България, държавният ни глава извикал посланика ни в Бон Петър Междуречки за разговор на четири очи. Срещата им се провела в резиденцията, където бил настанен от германските си домакини нашият Първи.
„Бре, бре, ми те тия са, построили и социализма, дето ние го искаме!“, обърнал се Бай Тошо към ръководителя на немската ни амбасада.
„Как така, другарю Тодор Живков?“, облещил се изненадан насреща му дипломатът.
„Ами така! Всички тия работи, дето ние ги приказваме, те са ги реализирали в живота“, пояснил генсекът на БКП.
- Видя ли им предприятията – няма кьорав човек, само горе на командния пункт един стои! Всичко е роботика! А комуникациите, аутобаните... Ако дойдем сега ние да управляваме ФРГ-то, какво да променим? Механизма на разпределението ли? Ами точно тук ще сбъркаме! Ще сбъркаме, моето момче, помни ми думата! Ние ще дойдем с нашата уравниловка и ще демотивираме хората. Ти видя ли те как са настървени сега? Спомняш ли си, че пред един завод имаше кутия и ми обясни, че е за предложения за рационализации. Аз ти казах, че това го има и по нашите
фабрики, ама след това видях таблица над кутията – там, където обикновено стоят лозунгите ни „Напред към светлото комунистическо бъдеще!“. И ти рече, че ако рационализацията донесе пари на концерна, ще има и за хората. А ние си водим населението към светлото комунистическо бъдеще... Сравни тези два факта и ще разбереш къде реално водим ние и къде са поведени немците. Цялата им структура е такава – на заинтересуваност от крайния резултат, не от приказките. Нали знаеш какво е казал онзи евреин с голямата брада – Карл Мракс? Казал е, че ще спечели това общество, което е по-производително. Петров, ами те са хиляда пъти по-производителни от нас! Помни ми думата: от тоя социализъм, дето го правим по московски образец, нищо няма да излезе! Изоставаме икономически, не можем да спечелим състезанието. Ако не направим коренни промени, системата която градим, ще рухне!“
Когато през 1985-а властта в Москва поел Михаил Горбачов, Бай Тошо съвсем се разочаровал от съветската система.
За неудовлетвореността на Живков от това, че с руснаците играем „в един отбор”, свидетелстваше приживе и личният му политически консултант Костадин Чакъров. Последният не се смущаваше да нарича Горби лицемер и интригант, определяше го и като хитрец на дребно.
„През 1984 г. бях на неофициално кратко посещение с един от секретарите на ЦК. Тогава имах възможност да видя Михаил Сергеевич. Бях втрещен, защото той показа интелектуална подготовка и възможности на селски пропагандатор. Една говореща глава! През 1985 г. Живков му написа писмо, като текста издиктува на мен. Там най-откровено казваше на Горбачов, че социализмът в този му вариант ще загине, че моделът е изостанал. Писмото връчи лично минавайки през Москва при завръщането си от едно азиатско посещение. Горбачов обаче захвърли документа в кошчето. Не реагира по никакъв начин.
В онзи момент Живков разбра, че съветският му колега е елементарен партиен агитатор от най-долнопробен вид. Въпреки това, на индивидуални и колективни срещи Тато продължи да поставя въпросите си към Горбачов. Това породи една психо-физическа неприязън. Съветският вожд си даваше сметка, че нашият лидер го е разконспирирал като говореща глава“, палеше се съветник №1 в Народна република България.
По думите на Чакъров Михаил Сергеевич тотално намразил нашия ръководител през превратната за България 1989 година. Защо ли? Защото генсекът на БКП си позволил да заяви директно в очите, че няма да му играе по гайдата. „На нас вашият път – само на голи лозунги, изобщо не ни харесва. Ние няма да вървим по него“, изрепчил се Живков на властелина на Кремъл.
„Братушката“ се ядосал от критиката и поставил задача на маршал Язов Тато да бъде свален от
власт.Източник: Уикенд
Коментирай