Създателят на глаголицата – Константин-Кирил Философ умира едва на 42-годишна възраст през 869 година. Официално се смята, че това се случва заради болест, от която той започва да страда още в Крим по време на неговата мисия при хазарите, когато е на 37 години. На 42 Константин е в Рим и вече е защитил и доказал правото на всички народи да прославят Бога на свой роден език. Пламенната му защита срещу привържениците на триезичната догма, според която проповедите могат да се извършват само на латински, иврит и гръцки, му спечелва много врагове. Така 2 години след Венецианския диспут и оборване на догмата, отрова е сипана в чашата на Константин, докато е в център на Западната Римска империя.

Сериозни доказателства за това предположение липсват и повечето изследователи отхвърлят подобна теория. Още повече че братът Методий никога и никъде не споменава подобно нещо, макар сигурните свидетелствата от онова време да са твърде оскъдни. Приема се, че когато в Рим Кирил се разболява тежко, той скоро разбира, че този път няма да оздравее. Около два месеца преди да почине, Константин дава строг обет и става монах с името Кирил. Погребан е в базиликата „Сан Клементе“ в Рим.

Дотогава животът му е изпълнен с изключителна отдаденост на знанието и тежки дипломатически мисии, с които успява да се справи по блестящ начин. Смята се, че още преди да е навършил 17 години пише две книги „Похвала на св. Григорий Назиански“ и „Соломоновата молитва". Това се случва докато все още е ученик в родния Солун.

Константин е роден през 827 в Солун като седмо и най-малко дете в семейството. Брат му Методий е малко по-голям от него.

Прозвището Философ получава като преподавател в Магнаурската школа в Константинопол. Пише за себе си: „Моят род беше много приближен до царя, но не бе прогонен“. Тези думи дават повод на изследователите да смятат, че прогонването е от българския царски двор, където разпри и предателства вероятно не липсвали. Константин Философ отбелязва по време на арабската си мисия, че се е заел да измие срама от челото на прадедите си и това се приема като доказателство, че той цели да докаже, че те не са били предатели на България.

Все още има твърдения, че Кирил и Методий са били гърци и са научили български език от търговците и децата на Солунския пазар. Двамата са деца на заместник градския управител на Солун Лъв и жена му Мария, която е от славянски произход. Задължително е за такива деца да учат с учители у дома, а когато станат юноши, да бъдат изпратени в прочутата за времето си Магнаурска школа в Константинопол. Те едва ли са играли от сутрин до вечер на градския пазар, за да научат толкова добре български, че да напишат азбука на този език, която напълно да отговаря на неговите особености.

Българският език се е говорел в семейството им, което е било българско, категорични са все повече историци.

17-годишен Константин отива в най-известния университет за онова време в цялата империя – Магнаурската школа в Константинопол. Талантът и духовните му интереси са забелязани и оценени много бързо. Константин учи философия, граматика, реторика, музика, аритметика, астрономия. В Магнаурската школа учат децата на императора и на висшата византийска аристокрация. Сред преподавателите на Константин са Лъв – математик, философ и граматик, един от най-учените мъже на Византия през IX век, създател на механични съоръжения и бивш солунски митрополит, както и неотстъпващият му по ерудиция и слава бъдещ патриарх Фотий. Константин много бързо овладява различни науки, както и отлично научава няколко езика. Така още съвсем млад той знае старобългарски, гръцки, латински, иврит, арабски, вероятно придобива познания по хазарски, персийски, немски.

Климент Охридски разказва в пространното житие на Константин-Кирил Философ: „А логотетът му оказваше всякакви достойни почести и му даваше много злато, но Константин не приемаше.

По-късно веднъж му рече: „Твоят разум и твоята мъдрост отдавна ме карат да те обичам. Ето аз имам духовна дъщеря, която съм възприел от светия купел – красива, богата, от добър и богат род. Ако искаш, ще ти я дам за съпруга. И от царя сега ще получиш голяма чест и княжение, а в бъдеще очаквай и повече: скоро ще станеш стратег“. А философът му отговори, думайки: „Наистина, този дар е голям, но за ония, които го търсят; а за мене няма нищо по-велико от науката, чрез която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и богатство“. Логотетът, като чу неговия отговор, отиде при царицата и й рече: „Този млад философ не обича тоя живот; но за да не го изпуснем за обществото, нека да го подстрижем, да го посветим на духовно звание и да му дадем служба – да бъде библиотекар на патриарха. в „Света София“, та поне така да го задържим. Така и постъпиха с него”

източник: Уикенд