В легендарния комунистически род Пръмови, миналия месец отбелязаха тъжен помен. На 7 март Меглена Кунева, Уляна Пръмова и техни родственици отбелязаха кръгла годишнина от кончината на патриарха на фамилията – Иван Пръмов. Някогашният големец от БКП издъхна през 2005 г. от мъка по внук си – синът на възпятата в „100 кила ракия давам“ тв говорителка Лили Ванкова.

„Асен издъхна на 36 от инфаркт, малко преди дядо си. Сърдечният му удар настъпи след предозиране с наркотик. Иван Пръмов много го обичаше, дори с жена си Мария носеха храна на внука си в ареста, когато онзи лежеше „на топло“ заради дрога”, твърдят запознати. И припомнят, че баща на рано отишлия си мъж е третият син на бившия земеделски министър – Райчин.

От Пръмов-младши, Лили Ванкова има и още един син – Иван, а от зъболекаря Иван Антикаджиев – заварена дъщеря. За славната говорителка злите езици казват, че на младини била любовница на Гунди и други футболисти. 

Красавицата попада в телевизията през 1968 г. По това време мечтата й е да стане актриса, но не събира смелост да кандидатства във ВИТИЗ. От съседи обаче разбира, че в БНТ тече конкурс за водеща – търси се заместничка на излязлата в отпуск по майчинство Мария Тролева. Лилито се явява на кастинга и го печели. По-късно участва в друг конкурс, този път за постоянно място.

Иван Пръмов – властимащият първи свекър на Ванкова, в роден на 3 август 1921-ва в карловското село Войнягово. На 15 години става член на РМС, а на 22 – партизанин в дружина „Пенчо Дворянов“ от втора средногорска бригада „Васил Левски". Следващата част от биографията му представяме по негови думи, извадени от разпита му по Дело №4 след 10 Ноември: „През 1949-а завърших висшето си образование в Агрономическия факултет в Софийския държавен университет. Но още в студентските си години след септември 44-та започнах работа в ЦК на комсомола. 

През 1950-а бях избран за първи секретар на Общинския комитет на БКП в Карлово, където останах до 1962-ра. Същата година станах секретар по селското стопанство в Окръжния комитет на БКП в Пловдив...“.

Докато се подвизава в града под тепетата, Иван потушава първия масов протест в социалистически България. Бунтът е на недоволни служители в тютюневата индустрия. Работниците са шумни и съществува риск от революция.

На 4 май 1953 г. преди залез слънце лимузини стоварват на централния пловдивски булевард “Руски” шефа на МВР Георги Цонков, промишления министър Антон Югов, земеделският Станко Тодоров и на планирането Георги Чанков. Там е и вицепремиерът Райко Дамянов, и кметът на града под тепетата Балканджиев, и секретарят по селското стопанство на Окръжния комитет на БКП и бъдещ свекър на първата ни еврокомисарка Меглена Кунева.

Когато става ясно, че митингуващите на булеварда работници няма да се разотидат по домовете си Иван Пръмов издава устна заповед към стотиците милиционери: „Стреляйте на месо, срещу нас са се изправили опасни врагове на НРБ!“. Засвистяват куршуми и в резултат на открития огън убитите са трима.

Пребитите и ранените в мелето са близо 50. Арестувани пък са над 100 гневни тютюнджии. В хаоса правителствената делегация е изведена под конвой Само Пръмов и кметът остават на бойното поле, за да ръководят докрай потушаването на протеста.

Големите началници в София са много доволни от начина, по който е разрешена кризата. Заради смазването на бунта окръжният партиен ръководител е награден с похвала и му е обещан шеметен растеж в кариерата. Скоро Ваньо е назначен за зам.-министър на земеделието, а през 1958 г. и за министър. 

За член на правителството Пръмов е издигнат от Антон Югов. В изпълнителната власт се подвизава до 1962 г., след което Тодор Живков го прави секретар на ЦК с ресор селско стопанство. От тази длъжност е освободен чак през 1978 г. с решение на пленум. Докато я заема, негов бодигард е двукратният олимпийски шампион по борба и бъдещ колекционер №1 на картини Боян Радев.

Веднъж Пръмов попитал славния си охранител защо е приключил със спорта. А чешитът от Мошино му отвърнал: „Като мен борци и като вас ръководители трябва да знаят точно кога да се откажат. Идват по-млади, ще ни съборят. Така е в живота – качваш се по стълбата и накрая идва ред да слезеш, друг път няма".

Заради намека на Боян, че вече е време да сдава властта, високопоставеният комунист буквално позеленял от яд. Но нямало какво да стори, та да си отмъсти на бореца – онзи бил световна знаменитост, носител на куп титли.

След 1978 г. Пръмов оглавявал Кооперативния съюз. С шефското си място в ЦКС се разделил през 1986-а заради непрекъснатото си противопоставяне на Тато. Когато го принудили да освободи длъжността, го изпратили посланик във Варшава. Ваньо от Войнягово не бил съгласен с дипломатическото назначение, но нямало начин да не го приеме – в партията действала желязна дисциплина. След 10 ноември Пръмов неведнъж е разказвал в какви люти спорове е влизал с Тодор Живков. Големи упреци Първия отнесъл от своя подчинен, когато решил да вкара българските граждани в „сух
режим“.

"Това е глупост и плагиатство от СССР! По мое мнение борбата с алкохолизма се води не с Постановления, а с аргументирано възпитание на хората. Масовото изкореняване на лозята е удар върху родното лозарство и производството на алкохолни продукти”, гневял се ексминистърът на земеделието

1991-ва е годината, в която свекърът на Кунева бил разпитван по споменатото в началото Дело №4, търсещо виновниците за икономическата катастрофа на България. Пред магистратите той пак засипал с критика Живковия режим. 

Тук му е мястото да отбележим, че по времето на същия този режим Пръмов и семейството му си живеели „царски". На лукса, в който тънел бившият партизанин от отряд „Васил Левски", можел да завиди дори и самият Тато. Иван уредил себе си и близките си с апартаменти, каквито днес могат да си позволят само баровците, притежаващи милиони в банковите си сметки. 

Най-впечатляващия си имот Пръмов придобил в началото на 1974-та. Става дума за апартамент, разположен на третия етаж на кооперация за властимащи в столичния кв. „Лозенец". Точният адрес е бул. „Джеймс Баучер” 25. Там на разположение на ексминистъра на земеделието и половинката му Мария Козарова били 6 спални, хол, кухня и сервизни помещения. ВИП двойката можела да нощува едва ли не всеки ден от седмицата в различна стая. Баровски домове агрономът партизанин издействал и за децата си. През 1979 г. единият му син – Климент, съпругът на бившата шефка на БНТ Уляна Пръмова, станал собственик на апартамент от 134 кв.м. на ул. „Бисер“. Наследникът на партийното величие бил зарадван с две спални, дневна, столова, кабинет, кухня, баня и тоалетна. Заповедта за настаняването била издадена от ЦК на БКП.

През 1982 г. фамилията Пръмови прибавила и още един просторен апартамент към имотите си – 140 квадрата на ул. „Бунтовник“. 
Бонус към трите спални, хола и кухнята било ателие от 70 кв. м на партера на сградата.

З години по-късно БКП големецът оженил сина си Андрей за Меглена Кунева. Сватбата била разточителна и продължила цели 2 дни. Венчавката започнала в София, а приключила в родното на Иван Пръмов Войнягово. В селото била опъната огромна трапеза, а оркестър се грижел за доброто настроение на младоженците и стотиците гости. От местната партийна организация се отчели с автоматична пералня „Перла“, а най-голям възторг предизвикал дарът на Дража Вълчева – килим по поръчка.

За бившата министърка на народната просвета било отредено централно място на сватбената маса. Любимката на Тодор Живков на няколко пъти ставала да танцува с Иван Пръмов, с когото била приятелка още от младостта си – двамата са родени в близки села, тя е от съседното на Войнягово – Долна Махала.

Според запознати килимът от Дража е с размери 6 на 6 метра и днес краси хола на Кунева. Постелката не се била протрила, изглеждала си като нова. 

След 10 ноември 1989-а Меглена старателно започна да прикрива факта, че е снаха на човек от голямото комунистическо добрутро. За разлика от нея обаче, етърва й – журналистката Уляна Пръмова, винаги е носила гордо фамилията.
Източник: Уикенд