Априлското въстание избухва преди определената дата заради предателство. Потушено е жестоко, а неговите ръководители са предадени, обесени и обезглавени.
Бродят в планините, молят овчари за храна и подслон, а пастирите се уговарят с турците по колко да получат за всеки предаден въстаник. Издайникът на Бенковски пее хайдушка песен, докато води изнемощелите бунтовници в Стара планина. Песента е сигнал за потерята, която обгражда въстаниците и главата на войводата е отсечена.
Предателството на въстанието идва от Балдевския представител на събранието в Оборище. Захари Стоянов пише в „Записки по българските въстания“: „Балдевският представител от Оборище наместо да даде отчет на своите избиратели, отива право в Пазарджик при Али бея, комуто съобщава всичко чуто и видено в Оборище“. Турското правителство обаче не повярвало на предателя и не се решило на строги мерки.
След Санстефанския договор и амнистията, когато семейството му тръгнало да се връща в България, се уплашил и в последния момент се отказал. Дал билета си за влака на някакъв беден заточеник, за да се върне у дома, а той самият останал сред чуждия свят и в неизвестност.
По-късно роднините му научили, че доста време се навъртал близо около границата, където бил убит от македонски революционери. Заради близостта си с турците, предателят от Оборище успял да спаси от разорение селата Ферезлии, Черногорово, Сарая и Гесеменово.
Захари Стоянов отбелязва, че не познава „ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи“ и описва подробно как овчари нарочно разкарват него, Бенковски и отец Кирил из тетевенския Балкан, премръзнали и гладни.
Отбелязва, че овчарят дядо Въльо ги е предал още на първия ден, но турците се бояли да ги нападнат на открито място.
Източник: Уикенд
Коментирай