Дългогодишният главен редактор на в. „Работническо дело“, ремсист и член на Политбюро – Йордан Йотов си отишъл от този свят с чувство за вина към бившия Първи – Тодор Живков.
Йотов бил боен другар на Димитър Станишев Добри Джуров и Тодор Живков от партизанския отряд „Чавдар“ и един от активните участници в събитията около 10 ноември 1989 г.
На 2 октомври се навършват 102 години от рождението на Йордан Йотов и 10 години от кончината му.
От 7 април 1944 г. е партизанин в отряда „Чавдар“, където е приет и за член на нелегалната по онова време БКП.
През 1984 г. Тодор Живков го извикал и му предложил да се яви на заседание на Политбюро, където станало ясно, че имат нужда от попълване на състава. Йотов отвърнал, че не се чувства подготвен за тази работа, но след като всички членове приели идеята на Живков той да бъде приет в Политбюро, не му оставало нищо друго, освен да се съгласи.
Йотов бе един от най-дейните участници в събитията около 10 ноември 1989 г., довели до свалянето на Тато от власт. Именно той, Джуров и Станишев убедили Тодор Живков да подаде своята оставка.
Йотов споделял пред близки, че това било много тънко скроен заговор от армейския генерал.
Джуров поканил в дома си Станишев и Йотов, където умело ги манипулирал. Втълпил им, че трябва да отидат с него при Първия и да му втълпят да подаде оставка в най-кратък срок. Твърдял, че са назрели условия за сериозна политическа криза, което налага вземането на спешни мерки.
Заблудени, че ще направят добро на Тодор Живков и БКП, Станишев и Йотов се съгласили да поговорят с Тато. Те помолили Бай Тошо за среща по време на приема в съветското посолство на 7 ноември. Провели разговор с него на следващия ден в 10 ч., който продължил два часа. Живков останал изненадан от факта, че бойните му другари го навиват да подаде оставката си.
Въпреки, че приел, изразил желание това да се случи по време на пленум на ЦК, но не на насрочения за 10 ноември, а на следващия, чиято дата все още не била определена. На раздяла генсекът на БКП заръчал на другарите си да мислят за негов заместник и назовал като примерно име Александър Лилов.
След въпросната среща Джуров и Станишев се оттеглили в кабинета на Йотов, където се заели с обсъждането кой от хората под 60-годишна възраст в Политбюро може да бъде издигнат за нов генерален секретар.
Още едно рандеву се провежда на 9 ноември към 16.20 ч.. в следобедните часове Йотов бил извън сградата на ЦК и когато се върнал бил информиран от охраната, че Живков е поръчал веднага да отиде при него. На него веднага му станало ясно, че пазарлъкът не е приключил и затова решил предварително да се срещне с Джуров и Станишев.
По-късно по стечение на обстоятелствата в кабинета на Живков се събрали Йотов, Джуров и Станишев, когато бившия първи заявил изненадващо, че ще си подаде оставката на предстоящото събрание в 17 ч.
Назовал обаче нови две имена за евентуални негови заместници – Георги Атанасов и Петър Младенов като наблегнал на първия, защото вторият бил „лековат“.
До смъртта си през 2012 г., Йотов не спря да повтаря, че е участвал в преврата срещу правешкия вожд. Видимо разочарован от начина, по който се развили събитията след 10 ноември 1989 г., Йотов твърдял, че тогава е поставено началото на трагедията на българите и на жестоката буржоазна контрареволюция.
И той като Тодор Живков бе следствен в началото на демокрацията и дори бе натикан в килия, където изкара половин година. До кончината си, Йотов не можа да прости на Добри Джуров, че го е подлъгал да участва в заговора срещу Тато. На финалната права на живота си той вече не бил симпатизант на БСП, не одобрявал партийната политика и не поддържал връзки с ръководството й. Таял дълбока обида към тогавашния председател Сергей Станишев, който категорично отказвал да се срещне с него.
Източник: Уикенд
Коментирай