Япония крие болезнен урок в миналото
Десетки хиляди хора умират, преди промяната в диетата да спаси народа в Япония. Страната на изгряващото слънце крие ужасна трагедия, която почти унищожава нацията. Историята още помни драмата, а тежкия урок от миналото може да спаси хиляди и днес. През 1877 г. японският император безпомощно наблюдавал принцеса Каза да умира от болест, която парализирала краката й и забавила речта й. Парализата е честа странична реакция на заболяването, а смъртта не е особено рядко явление. Император Мейджи е бил болен от същата болест почти цял живот, и затова той предлагал огромни суми пари, за да се намери лекарство, което би спасило не само семейството му, но и цялата японска управляваща класа. Редица тежки болести отнасяли ежедневно бедните жители, но болестта, наречена "Каке" била болест на богатите. И почти унищожила цели родове и фамилии. Години по-късно бе открит виновникът за болестта — луксозния бял ориз. Полираният бял ориз е символ на Япония, най-вече защото избелването е дългосрочен процес, изискващ много работа и усилия. Дори и днес е относително трудно да се отлепи твърдия външен слой на зърното. Именно поради високите производствени разходи, само богатите японци можели да си позволят да консумират бял ориз, а някои само него консумирали. Това, което никой не знаел е, че като се премахне външната обвивка, тиаминът — витамин В1 също бивал отстранен. А когато човешкото тяло има недостиг на този витамин, се проявява заболяване, което днес се нарича берибери. Болестта може да се прояви по два начина: засягане на сърцето и кръвообращението, като се запушват кръвоносните съдове и се получат разширени вени, или чрез симетричната загуба на слух, моторни и рефлексни функции. Болестта може да повлияе и на мозъка, което от своя страна може да доведе до смърт.
Витамин B
Нито болестта, нито лечението са били известни в Япония, тъй като много от болните са прибягвали до различни алтернативни методи. Един лекар препоръчвал пациентите му да напуснат поне за кратко време Токио. В същото време те са били принудени да ядат непреработен ориз, което подобрявало състоянието им. Разбира се, приема на витамин В1 помагал веднага за облекчаване на симптомите на заболяването, които допълнително подхранвало убеждението, че това е локално заболяване от водите или от земята на Токио. Проблемът, в по-голямата си част, бива решен от д-р Такаки Канехиро. Той забелязва, че хората в западния свят не страдат от берибери и развива идеята, че проблемът е в диетата. Лекарят вярвал, че богатите на протеини храни могат да помогнат за излекуването на болестта, но не можел да го докаже. След експеримент, който провежда с две групи моряците, резултатът е категоричен. Хората боледували в лодките, които напълнил с бял ориз. Докато другите, които похапвали обикновен ечемик, били здрави и се възстановявали по-бързо. [caption id="attachment_549813" align="aligncenter" width="300"]
Япония преживява една от най-тежките си кризи през 19 век сн. Wikipedia[/caption] Бюрокрацията обаче така и не е била уверена в това. Затова и ечемикът е бил въведен в храненето на армията след руско-японската война, когато десетки хиляди войници починали точно от тази болест.
Коментирай