Ярост, жлъчка, бяс – това са не само слова за гняв и омраза, а стих от „Болната змия“ – рими, които Иван Вазов посвещава на Пенчо Славейков, като изрично споменава в началото „на П.С.“
Народният поет не просто се ядосва на Славейковите нападки срещу него, а и си позволява да се подиграва с физическия недъг на видния представител на кръга „Мисъл“ (1892 - 1907). Стихотворението „Болната змия“ е злобно, язвително и доста по-различно от спокойния или патетичен тон на Вазовата поезия.
Сакатият член на кръга „Мисъл“ е сравнен със змия, наречен е „влечуга зла, язвителна“ и „озлобена гад“.
Повод за тази грозна творба става статия на Пенчо Славейков, който критикува и развенчава славата на най-тачения сръбски автор в края на XIX в. – Змай Иванович, като заедно с него косвено развенчава славата на Вазов.
Славейков-син реди: „Общества млади, прозяващи се още в културна просъница, като сръбското и нашето имат мерак да се покажат пред истинските културни общества, че и те са нещо, та при сгоден и несгоден случай търсят все по-голям полог да снесат своето малко яйце“.
Обиден от „малкото яйце“, Вазов пише за младия Славейков: „Аз знам влечуга друга, зла, язвителна, срещал съм я на моя друм. Тя неведнъж е хапала краката ми и с колко ярост, злъчка, бес! Но тя е болна – жали я ногата ми, и аз я не стъпках до днес. Изпитвам християнско състрадание към таз озлобената гад, и мисля, колко мъка, бол, страдание ней струва всяк изригван яд“.
Цялото стихотворение „Болната змия“ е написано в този неособено достоен за нероден поет тон. Ефектът се появява в продължаване на заяждането и враждата.
Източник: Уикенд
Коментирай