В спомените си за стара София възрожденският издател Анастаси Нескович пише, че стари времена монетарницата на града се намирала в квартал „Земьляши“ или „Земляне“.
Той не дава точни данни нито за годините, нито за мястото на работилницата. По-приказлив като историк е Никола Ферманджиев, който съобщава в своите Родови хроники, че в началото на турското робство в полите на Витоша българите правели монети от злато и сребро, с които въртели алъш-вериш из пазарищата на града. Жълтия метал събирали с напръстници от реката.
През 1877 г. съдържателят на Дългата механа в Горна Джумая – Георги Ничов, загинал за освобождението на родния си град, твърдял пред съвременници, че в София е слизал под земята, където православни изработвали монети, за да върви търговията из града. Тези пари били от благороден метал и можели да служат за размяна в цялата Турска империя.
С тях се търгувало и в някогашния квартал на Цариград – Дауд паша, от който тръгвали войски за Източна Европа.
Софиянец, живял в махала „Земляне“ е споделял пред своите близки, че през военната 1943 г. по време на погребение са открити монети и прибори за тяхното сечене.
От повечето извори на историята на България се разбира, че в далечното минало софийският квартал е бил отделно селище. Най-ранният писмен документ за него е от 01.02.1452 г.
Като с. Земляни то е отбелязано и в „тимар на Мехмед, бишмак оглан“.
Бишмак оглан е титла, която се дава на високопоставено лице, в случая на Мехмед, за да се грижи за пантофите на султана. Прилежен в службата си, султанският служител получава дар от своя господар – селище с 47 домакинства, 10 вдовици и приход от 2940 акчета.
Усърден в постигането на личното си благосъстояние, Мехмед разбира, че в селището може да има икономически живот, ако съществуват разменни монети. Така подчинените му изкопават „забханата“ (монетарницата), която дава препитание на местните селяни. Земята в Земляне не била плодородна и по нея имало много блага от разливите на Владайската река.
От описа на поп Хранчо Петков от 1756 г. се разбира, че селището включвало и днешните земи на Красно село и Княжево, в които пък се добивало злато. Постройката на забханата е съществувала до Освобождението ни. Бомбардировките от 1944 г. разкриват части от миналите градежи.
Източник: Уикенд
Коментирай