В една от капелите на римската базилика „Санта Праседе“ е изложена изключително важна реликва – 63-сантиметровата колона, на която е бил бичуван Исус Христос от войниците в двореца на Пилат Понтийски – наместник на римския император в областите Палестина, Галилея, Самария и Юдея.
В Ерусалимската крепост Антония – цитадела и главен щаб на Римската империя, синът Божи е измъчван именно на този мраморен стълб. Там до него центурионите са се гаврили с божия син, полагайки на главата му трънен венец и червено царско наметало, обявявайки го иронично за цар на юдеите.
Той е бил прикован за тази колона с тежка верига и понесъл изкуплението за греховете на хората. Ревностни йерусалимски християни пазили колоната дълго време, заедно с други реликви от Страстната седмица. Дървеният кръст от Разпятието, пироните, с които Исус Христос бил закован, трънения венец и табелата INRI – Исус, цар на евреите, написана от Пилат на еврейски, гръцки и латински.
В продължение на три века всички тези реликви са били крити под езическия храм на Венера, издигнат от император Адриан. След изгонването на евреите от Йерусалим, римляните кръстили града Елия Капитолина и именно този храм на Венера бил най-бляскавият, построен върху хълма Голгота.
По-късно върху руините му по времето на император Константин, майка му Елена построява първия храм на Божи гроб. Тогава около 335 г. Света Елена пренася всички реликви в Константинопол като само колоната е подарена в знак на добра воля на Римската курия.
През Средновековието кардинал Джовани Колона решава да украси двореца си и присвоява колоната от храма. Не след дълго домът му бива сполетян от серия нещастия, търговията замира и той решава, че това е Божие наказание. Така през 1223 г. взима решение да върне отново колоната на манастира и базиликата „Санта Праседе“. Именно тогава тази аристократична фамилия получила подигравателния прякор Колона като по този начин останалите искали да ги унижат и порицаят.
Именно въпросната църква е била римското жилище на двамата славянски първоучители Кирил и Методий, които пристигат в Рим през 867 г. с мисията да представят своята азбука и тя да бъде осветена от католическата църква. Задачата им била авторските книги и тези, преведени от тях да бъдат благословени от папата и така българският език да бъде приет като свещен наред с останалите сакрални езици – гръцкият, латинският и еврейският.
Така Кирил, който бил изкусен оратор, убедил папа Адриан II в правотата си. Той си дал сметка, че българите, както и останалите славянски народи могат да изиграят ролята на мост, който да запази единството между християните от Западна Европа и Византийската империя. Затова одобрява Великоморавската мисия, без да се поколебае и за миг. И най-важното – обявява българския език за свещен божи език, заедно с Кирил и Методий в най-големите църкви в Рим по онова време.
Източник: Уикенд
Коментирай