В основата на падането от власт и убийството на Стамболов е амбицията му да обедини всички български земи

На 19 май княз Фердинанд приема поредната оставка на министър-председателя Стефан Стамболов и това слага край на ерата Стамболов за България.

Само след година варварско убийство в центъра на София бележи и физическия край на Стамболов. Формалният повод за оставката на един от най-успешните и най-оспорвани премиери е сексскандал, а за жестокия край на 41-годишния му живот сред първите причини са неговата шпиономания и репресии срещу политическите противници.

Към тях се прибавят и усилията на бившия хъш и поет да присъедини по мирен начин Македония към България. Хазартната му натура със слабости към любовния живот и играта на карти ускоряват финала на политическата кариера и на живота му. През 1894 г. всички са срещу министър-председателя, а врачка е подкупена да му предскаже светло бъдеще.

„Ще платя жестоко на Стамболов", заканва се през пролетта на 1894 г. Григор Начович. Личната му омраза е добре дошла за враговете на всесилния премиер, а някои изследователи я наричат смъртоносна омраза. В родната история както Стамболов, така и Начович са определяни като честни родолюбци. Лично обаче двамата никак не са си симпатични и се мразят още от хъшовските дни преди Освобождението. Заедно са от едната страна на барикадата по време на преврата срещу Александър Батенберг през август 1886 г. когато успешно защита- ват временната българска независимост от Русия.

До 1892 г. Стамболов и Начович продължават да работят заедно, като през 1891-1892 г. Григор Начович е министър на финансите и на външните работи в правителството на Стефан Стамболов, но на 18 ноември 1892 г. подава оставка.

Това отприщва взаимната лична неприязън. Смята се, че Стамболов е в основата на клеветническата кампания срещу Начович, който е набеден, че е изнасилил дъщеря си. Начович му го връща, като организира поредица от клевети за необузданите сексуални мераци на Стамболов.

Във вестника на управляващата Народнолиберална партия – „Свобода“ със знанието на премиера Стефан Стамболов през пролетта на 1894 г. е написано, че Григор Начович е извършил кръвосмешение с дъщеря си Радка. Когато прочита написаното, Начович припада, а според свидетели на случката, след като се свестява, казва: „За тази чудовищна гнусотия ще платя жестоко на Стамболова”. И така се скалъпва секскомпроматът срещу министър-председателя. Не е особено трудно това да бъде направено, защото срещу Стамболов правителство вече има сериозна опозиция и недоволство. Стефан Стамболов успява да изгради гъста мрежа от свои доносници, които са из цяла България. Премиерът обича да казва, че знае всичко за всеки и жестоко преследва и хвърля в тъмница противниците си.

Факт е обаче, че Стамболов е без вина виновен, в сексскандала, който слага край на управлението му през май 1894 г. Набеждават го, че е любовник на жената на военния министър полковник Михаил Савов. Премиерът няма нищо общо с министершата, а с нейната омъжена сестра. Тя е принудена да напише, че Стамболов я лъже, като освен с нея, спи и със сестра й. Обяснението й е напечатано във всички тогавашни вестници и скандалът е наистина грандиозен. От което премиерът се хваща за главата и признава, че дори той не би могъл да измисли подобна гадория. За жена му Поликсени ужасът и срамът са пълни, но тя гордо мълчи и винаги защитава мъжа си от пороя клюки за креватните му похождения.

Според академик Георги Марков автори на компромата са Димитър Станчов и Григор Начович. Така Начович си отмъщава за написаното в официоза „Свобода”, че прави секс с дъщеря си. Но в края на живота си на 4 януари 1920 г. Григор Начович признава пред Султана Рачо Петрова, че отмъщението не е направило живота му по-добър, а националната катастрофа за България след Първата световна война е „последица от убийството на Стамболова - нищо не остава ненаказано”.

Сексскандалът предизвиква засегнатия съпруг полковник Михаил Савов да извика Стамболов на дуел. Дуелът така и не се случва, защото секундантите на двамата колеги от правителството не успяват да се споразумеят за условията. Но честолюбивият Михаил Савов незабавно се развежда и си подава оставката като министър на войната въпреки нежеланието на Стамболов. Фердинанд веднага приема оставката на военния министър и назначава на негово място своя доверен човек – Рачо Петров, за което заслуга има и съпругата на Рачо – Султана.

Сексскандалът гръмва на 11 март 1894 г. Стефан Стамболов е бесени хвърля оставка, сигурен, че Фердинанд няма да я приеме. Оказва се прав. Фердинанд казва тогава: „С мръсните гащи на Савовите няма да правя оставка". Вестниците обаче раздухват скандала и при четвъртото хвърляне на оставка от Стамболов тя вече е приета от княза. Факт е, че преди да я приеме,

Фердинанд два пъти ходи до Виена, за да се съветва с руския посланик Лобанов. Чрез него Русия казва на Фердинанд да не приема оставката на Стамболов като премиер. Когато князът се връща втория път от Виена, на гарата строени го чакат всички министри с изключение на премиера Стамболов.

В основата на падането от власт и убийството на Стамболов е амбицията му да обедини всички български земи. Малко преди Фердинанд да приеме оставката, Стамболов издейства от султана заповеди за назначаването на 8 български владици по македонските земи. През 1893 г. премиерът постига нови отстъпки. Назначени са още двама български владици в епархиите Велес и Неврокоп, а българските училища в Македония се приравняват по права с гръцките. Признават се официално за български още 40 общини в Македония. Това спира оръжейния бизнес на богати български търговци, за които Стамболов става пречка за нови печалби. Така към заговора срещу него се прибавя и сериозният икономически интерес.

Източник: Уикенд