Селищата от крайния северозапад най-често са тъжни и отчаяни заради липсата на хора и вълнуващ живот в тях. Обрасли дворове, изоставени рушащи се къщи, паднали покриви и огради – такава е чистата картина, която преминаващият по тези места може да види.

 

Тук-там има и оживление, осигуряващо искрица надежда. Във всяко селище обаче може да се намери някой, който да разкаже за вярванията, легендите и традициите, които някога са изпълвали с народ района. Такова място е Божията творба или Божието платно. В превод това е името на видинското село Делейна.

 

В Божието платно още търсят имането на Иван Срацимир

Местните жители не могат да си обяснят какво толкова има на тяхното местоживелище, че да наподобява то Божествена работа, на дело, което не е от човешка ръка. Според повечето това с латинския произход е измислица, тъй като вярват, че Делейна носи името си от бея, който далеч преди Освобождението е владял този край. Наричал се Далий, което пък повече клони към персийски.

 

 Смята се, че историята на седалището е поне на 500 години. Местните хора отбелязват, че за имането на цар Иван Срацимир в района се говори с блеснали очи. Това е поредното царско богатство, което се търси в България, макар няколко пъти през последните 20-ти на години в НИМ да са постъпвали монети на видинския владетел.

 

Легендата гласи, че синът на Иван Александър решил да спаси богатството си, скривайки го от турците някъде в пещера около село Делейна. Дали съкровището е открито, засега е неизвестно или поне се знае от твърде малко хора. Иманярите и до днес продължават да го търсят.

 

Мълвата носи, че малцината жители на Делейна ежедневно се сблъскват с вампири, таласъми и самодиви. Пастирите са тези, които разказват, че когато вечер прибират стадата виждат починали жители от селото, превърнали се във вампири и таласъми. Животните ги усещат отдалеч и панически се разбягват. Според местните, починалите имали недовършена работа и непростени грехове, затова идвали с надеждата да ги освободят. Вече никой не се страхува от привиденията.

 

Много от жителите на селото твърдят, че не само са виждали танца на самодивите в далечината, а чували и песните им.

Източник: Уикенд