Кръстова гора е от магичните места у нас, което привлича като магнит дори и неверниците, карайки ги да се връщат отново и отново.
Сякаш за манастирския комплекс на родопския връх Кръстов е казано всичко. Създателят на съвременния комплекс – покойният вече отец Васил Аринински, описва в книгите си събития и хора, оставащи встрани от всеобщия интерес. Той разказва и историята на частицата от светинята кръста Христов, такава, каквато не е общоизвестна.
След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. Патриаршията е ограбена, а златно-сребърната ракла с парчето от Честния Кръст е прибрано в султанските дворци.
Отец Аринински пише, че монасите от Бачковския манастир „Света Богородица“, „като разбрали, че султанът присвоил раклата, решили, че една торба жълтици е достатъчна да го съблазнят, за да им предаде святата реликва с Честния кръст“.
Според разказа на отеца монасите наистина успели за една торба жълтици – колко голяма е тази торба, не се казва, да измолят раклата със светинята. Върнали се в Бачковския манастир и я поставили на почетно място. Скоро хора от близо и далеч научили за частицата от кръста, на който е разпнат Христос, и започнали да прииждат към манастира. Но Бачковската обител много пъти ставала жертва на различни грабители. Затова монасите решили раклата с Честния кръст да се съхранява в манастира „Света Троица“ на връх Кръстов над село Борово, където крадци не пристъпвали.
Занесли златно-сребърната ракла там. „Всяка година срещу празника Всемирно Въздвижение на Честния кръст раклата със Светия кръст се носела с литийно шествие през бърда и чукари кози пътеки, с песнопения през Марциганица и през Клувията до манастира. Отслужвала се литургия и водосвет, а на другия ден богомолците отново тръгвали с раклата обратно за Кръстова гора“, пише отец Аринински.
В този разказ на човека, знае най-много за святото място и който съгражда от руините някогашната обител, липсват много от разказваните в интернет и разни други книги истории - за пътуващи монаси: от Русия, спрели да починат на връх Кръстов с раклата. Липсва и заповед на руския цар да му донесат светинята от Константинопол. Отец Аринински не пише нищо за скриването на раклата със светинята, с което потвърждава по-известната част от историята на българския Йерусалим – че през XV век при помохамеданчването на Родопите манастирът „Света Троица“ е разрушен, а монасите избити. Преди това те успяват да скрият светинята с частицата от кръста на Исус Христос. Любимата легенда на много българи гласи, че големите ясновидци Петър Дънов и Ванга предричат, че когато раклата със светинята се покаже, тогава за България ще настъпят добри дни.
Отец Аринински разказва в една от книгите си за кражба на три църковни кръста от неговия дом. Тази кражба е почти неизвестна за разлика от изчезването на кръста подарен през 1939 г. от цар Борис Трети и български генерал като благодарност за чудотворното излекуване на княгиня Евдокия и сина на военния. Известно време след кражбата на железния кръст в началото на 90-те години на миналия век той е намерен, разрязан на две. Имало и бележка, в която пишело, че двама от крадците са намерили смъртта си, а третият връща светинята, защото не иска и на него да му се случи същото.
Разказът на възстановителя на манастирския комплекс на Кръстова гора не е толкова ужасяващ, но е подобен. „Не можем да не отбележим чудото, което стана на Кръстопоклонна неделя (това е третата неделя от Великия пост преди Възкресение Христово - 6.р.). След обяд, както обикновено, комисия от трима души отварят касите, за да приберат подарените суми от народа, и каква беше изненадата, когато отвориха касата под Кръста над параклисите на 12-те апостоли?
Вътре в касата откриха трите кръста – един нагръден и два водосветни, които бяха откраднати от дома на свещеника Васил Стефанов Аринински през септември 1999 г. Неизвестни апаши разбили апартамента на свещеника в Нареченски бани, като взели тези кръстове, сума от 750 лв. и една моторна резачка. Пред охранителя Георги Кюлюханов свещеникът каза, че кръстовете рано или късно ще бъдат върнати, както по-рано върнаха големия кръст, подарен от Н. В. цар Борис Трети. Какво ги е накарало да върнат кръстовете, не знаем, не знаем също какво им се е случило“, пише отец Аринински.
Източник: Уикенд
Коментирай