Пенчо Кубадински е човекът, изиграл решаваща роля за свалянето на Тодор Живков на 10-ноемврийския пленум през 1989 г. Положението било на кантар, когато ден по-рано на заседание на Политбюро на ЦК на БКП се обсъждала оставката на Тато – 4 човека подкрепили излизането му в пенсия и 4 били против. Бай Пенчо първо псувал, но накрая и той вдигнал ръка с онези, които искали оттеглянето на правешкия вожд.
„И аз гласувах за промяната, но начинът, по който се проведоха нещата, е изцяло грешен", съжалявал години по-късно Кубадински. Иначе в дните около 10 ноември той бил твърдо на страната на Петър Младенов, Луканов и Добри Джуров. Даже когато малко след историческия пленум тръгнал слухът, че Живков готви контранастъпление, за да си върне властта, отишъл при него и го скастрил: „Мирувай, Тодоре, че може голяма беля да направиш!".
Бай Тошо бил решен да се бори за оставането си на власт, но на 9 ноември си дал сметка, че вероятността да надделее над подкрепяните от Кремъл реформатори в партията клони към нула: Петър Младенов, Андрей Луканов и Добри Джуров си били оплели добре кошницата и Тато вече нямал много полезни ходове. В онзи момент единственото, което можел да направи, било да се опита лично да избере човека, който да го замени на поста генерален секретар на ЦК на БКП.
Преди съдбоносното заседание на Политбюро, на което щяло да се решава кой да е новият
Първи, Живков извикал на пожар в кабинета си вицепремиера Григор Стоичков. И набързо го уведомил колко напечена е ситуацията.„Отидох, а той ми каза: „Седни! Аз ще си подам оставката, но искам да се посъветвам с теб по някои въпроси. Кого да предложа за заместник?”.
Отвърнах му: „Нормално е човек да работи до известна възраст и да си подаде оставката. Но точно сега ли е моментът? Прецени добре!”.
Живков заяви: „Да, сега е моментът! Нашата страна, нашата икономика е свързана със Съветския съюз. Аз съм нежелан за Горбачов и съветското ръководство, а ние не можем да се развиваме и работим без СССР! По-добре да изляза и да дойде някой, който има доверието на съветското ръководство. Дай да видим кого да предложа”.
„Трудна работа – рекох. – От състава на Политбюро ли?“. „От състава“, уточни Живков.”
Григор Стоичков помислил и направил предложение – премиерът Георги Атанасов. Тато му демонстрирал добрата си памет, напомняйки: „Добре, но когато ти споделих, че ще го предлагам за министър-председател, ти възрази“.
Отвърнах му: „Тогава ти обясних защо се възпротивих. Георги Атанасов беше пропагандистки кадър, а министър-председателят трябва да владее икономиката. През последните години обаче Георги навлезе дълбоко в стопанския живот. Никой друг от членовете на Политбюро вече не познава така добре икономиката, както той“, редеше приживе спомените си от 9 ноември Георги Стоичков.
Живков малко помълчал, после тихичко прошепнал: „Съветските хора са за Петър Младенов“. При което събеседникът му тутакси опонирал: „В никакъв случай! Петър е дипломат, но той е откъснат от икономиката. Той не идва редовно на заседания на Министерски съвет. Освен това, когато в Политбюро се разглеждат значими политически въпроси, той идва при теб, казва ти нещо на ухото и ти съобщаваш, че има среща с дипломат и трябва да го освободим. Той се е откъснал много от икономиката…“.
Живков дал вид, че е съгласен със събеседника си. „Прав си! Ще предложа Атанасов!“, заявил и консултацията приключила. Стоичков излязъл от кабинета на Първия и се отправил към офиса на председателя на Министерски съвет. Имал си такава традиция – след среща с Тато, да се отбива при премиера.
„Георги Атанасов ме чакаше с нетърпение. Разказах му за срещата. „Трябва да идеш при Живков”, посъветвах го. „За какво?”, попита Атанасов. „Как за какво, пленум има! Ще се изнася информация по изпълнението на юнската концепция. Сега имаме проблеми в снабдяването, вероятно ще бъде повдигнат въпросът", казах аз. По мое настояване Атанасов се обади на Живков и си насрочиха среща за 14 ч. Живков му споделил, че възнамерява да си подаде оставката. След разговора им Георги ми звънна и ме извика да ме информира. „Живков ще ме предложи за генерален секретар, но аз ще си направя отвод“, заяви. „Ако постъпиш така, аз ще те предложа отново“, отвърнах. По-късно Георги Атанасов пак ми се обади по телефона: „Ела 10 минути по-рано и заедно ще ходим на заседанието на Политбюро!“. Отидох и той ми каза същото, което и преди: „Във връзка с днешния дневен ред Живков ще ме предложи, но аз ще си направя отвод! И не ме предлагай повторно, защото аз съм персона нон грата за съветското ръковоство! Те си държат на Петър Младенов!“.
Както се бяхме договорили с Живков, той си подаде оставката и предложи Атанасов. Георги стана, благодари и си направи отвод. Някой от участващите в тази комбинация предложи Петър Младенов. Изказаха се всички членове. Една част от тях бяха наясно с нещата, но други – не. Димитър Стоянов нищо не знаеше. Думите му бяха: „Не може другарю Живков! Как така оставка?“. Общо взето всички се изказаха. Станах и аз. Заявих: „Петър добре познава дипломацията, но малко разбира от икономиката. За сметка на това Георги Атанасов е наясно с икономиката. Двамата трябва да се допълват“, разправяше приживе Стоичков.
Оставката на Тодор Живков била гласувана с 5 на 4 гласа, след което заседанието продължило. Обсъдено била промяната по върховете на БКП да стане цивилизовано, а за нея своевременно да се информира и ръководството на КПСС. Всички участници в срещата изтъкнали приноса на Живков за просперитета на НРБ, а той отвърнал, че някой ден ще пият кафе заедно. На думите му Добри Джуров реагирал с репликата: „А защо не троянска сливова?“.
Сбирката приключила в 19.10 ч. и всички се разотишли по домовете си.
През нощта срещу 10 ноември външният министър Петър Младенов и другите най-яростни противници на Живков не могли да мигнат. Те се страхували, че генсекът в оставка ще нареди да бъдат убити от командоси. Дипломат №1, ген. Добри Джуров и Андрей Луканов прекарали часовете до пленума в казарма, чийто командир бил сред най-верните хора на министъра на отбраната.
„Знаех, че край София е разположено мощно военно подразделение, съставено от изключително добре подготвени бойци и снабдено с най-модерно въоръжение. Ако влезеше в действие, то беше в състояние да срине столицата. Беше подчинено не на НБА, а на УБО, което както е известно се ръководеше лично от генералния секретар. Нека не забравяме, че по това време Живков беше все още официално и държавен глава, и главнокомандващ въоръжените сили, и партиен ръководител“, обяснява мерките за сигурността си Младенов в интервю за седмичния вестник „Антени“, публикувано на 6 март 1991 г.
Месец след 10 ноември – на пленум на БКП от 13 декември, Живков бил остро порицан от новия генерален секретар. Пак тогава Младенов го изключил от партията. „Хранех членовете на ЦК с хайвер, а те ми се изходиха на главата“, възмутил се същия ден тато в телефонен разговор с Григор Стоичков, когото все още смятал за свой близък приятел. А събеседникът му обявил, че и над неговата глава са надвиснали тъмни облаци и скоро ще бъде натирен от властта.
Източник: Уикенд
Коментирай