Писателят и преводач Светослав Минков (1902-1966), смятан за баща на българската фантастика, не е подминат от подозренията и репресията на комунистическата власт след 9 септември 1944 г.
Той бива обвинен, че е „враг на народа“ и „фашистки елемент“. Тези обвинения са предизвикани главно от участието му в делегация за установяване на дипломатически отношения между България и Япония през 1943 г. и заради пътуването до Германия с група по покана на Гьобелс.
В същото време новата власт удобно „забравя“, че Минков свидетелства в полза на Никола Вапцаров на процеса през 1942 г., а след атентата в църквата „Света Неделя“ прекарва доста време в Дирекция на полицията под смъртна заплаха след самоубийството на брат му Иван, който слага край на живота си, за да не бъде заловен от полицията като един от организаторите на атентата.
Веднага след 9.09.1944 г. Светослав Минков става член на комунистическата партия. Работи като редактор в издателства, сътрудничи на списания и пътува до различни континенти. Пред Богомил Райнов обаче признава, че е бил принуден да работи за хляба. Разкрива и че му пречели за книгите и за сценариите. Накрая и шпионин го изкарали.
Разговорът между Минков и Райнов е проведен в кафене в Париж през 60-те години на ХХ век. По онова време Райнов работи в българското посолство, а Минков пребивава във Франция за кратко. След това Минков признава, че наистина е бил шпионин, но не в София, а в Токио. Съгласил се да шпионира в полза на Сталин и СССР. По-късно неговите откровения намират място в книгата на Райнов „В името на Отца“.
Източник: Уикенд
Коментирай