Св. Куртулещица не съществува в пантеона на светците, но живее в едно българско село. Така жителите на Паталеница наричат своята църква, която иначе си има и ме и покровител – Св. Димитър.
Храмът е паметник на културата от национално значение и една от малкото добре запазени кръстокуполни църкви в България.
Надпис върху мраморна плоча разкрива, че е построена преди повече от 10 века, а местните хора знаят, че храмът никога не е разрушаван. От този факт идва и неофициалното име на святото място „Света Куртулещица“.
Куртулисам е диалектна дума, която има няколко значения – кротвам се, успокоявам се, отървавам се, избавям се, умирам. Църквата в с. Паталеница се избавя от разрушение по време на турското робство, което си е истинско чудо. Историята за това куртулисване вече има легендарен характер.
В началото на робството селяните спасили своя храм като го заровили целия в земята. Има обаче и предположения, че храмът е осквернен от поробителите, тъй като очите на светците от най-ниските места по стените са избодени, докато на тези по високите места образите са непокътнати.
Църквата е открита случайно през 1847 г., след като голямо дърво бива съборено от буря, а под него зейва огромна дупка. Разбира се има още няколко варианта на тази история. По изкопаването на храма (по време на робството) работели млади и стари по 22 часа в денонощието. На празници селското хоро стигало до църквата и се извивало около нея.
След като старият храм се появил на повърхността го нарекли Свети Димитър. Неофициално обаче продължават да го наричат Света Куртулещица, тъй като бил спасен от вековната тежест на затворничеството под земята. В църквата има цели четири пласта стенописи, някои от които са съсипани по различни причини. И тези, които са останали обаче са изключителен образец на църковния живопис.
Малко след пълното разкриване на затрупаната църква през 1870 г., тя бива разширена, за да може да побере всички вярващи.
Източник: Уикенд
Коментирай