Припомняме, че в тихата петъчна вечер на 7 март 2003 г. точно в 19.58 ч преди 20 години край централата на най-мощната корпорация у нас MG (по-известна като „Мултигруп”) проехтява единичен изстрел. Куршумът пръсва сърцето на президента й Илия Павлов. Килърът го улучва от 60 метра разстояние. Застрелян е най-богатият и влиятелен българин.

 

За Илия Павлов денят започва обичайно – охранителите му го вземат от резиденция „Бистрица”, където живее, и кортежът пристига в офиса на корпорацията. Остава в централата на MG на бул. „Г. М. Димитров” до 19.10 ч, когато напуска кабинета си. Секретарката му предупреждава охраната, че шефът се кани да тръгва.

 

Създадената от Тодор Живков „Мултигруп“ била държава в държавата

По японска радиостанция началникът на екипа от бодигардове предупреждава колегите си на входа. По това време за безопасността на бизнесмена се грижат на смени два екипа от по четирима охранители. Пред централата са паркирани тъмносиво BMW и джип „Мерцедес” в очакване на Павлов.

 

В 19.58 ч той прекосява стъкления портал на входа. Застанал е на най-горното от трите стъпала. Вади мобилния си телефон. Държи го с лявата ръка. Набира номера на съпругата си Дарина, която по това време е в дома им в САЩ. В този момент проехтява фаталният изстрел.

 

„Тичайте!”, успява да извика шефът на охраната. Един от гардовете се опитва да прихване Павлов. Момчетата качват простреляния бизнесмен в BMW и с бясна скорост потеглят към „Пирогов”, следва ги вторият екип с джипа.

Дрехите на Илия Павлов са пропити с кръв, когато паникьосаните охранители пристигат заедно с него в „Пирогов”. Оказва се, че той е издъхнал в 20.05 ч., почти веднага, след като са го качили в автомобила – само 7 минути след изстрела.

 

20 минути след екзекуцията, край бл. 42 в кв. „Дианабад”, на около километър от мястото на убийството, в пламъци избухва краден „Опел Астра” с фалшиви номера.

Предполага се, че това е автомобилът, с който се е придвижвал килърът. Оказва се, че колата е собственост на варненска фирма и е задигната още на 8 февруари 2003 г.

 

20 години по-късно убийството остава неразкрито – килърът не е оставил никакви улики, има само една ръждясала метална скоба, забита в широколистно дърво, на която вероятно е било поставено оръжието, а клоните и храстите са грижливо изрязани, за да има видимост към входа на сградата на MG.

 

Свидетели описват убиеца като млад човек, на не повече от 30 години, с тъмна коса, без шапка, с черно яке до под кръста. Куршумът, пронизал гърдите на Павлов, е специална изработка. Пръснал е сърцето на създателя на империята „Мултигруп”, парченца от него разкъсали и черния дроб.

 

Криминалисти смятат, че е използван патрон калибър 7,62 мм, който не променя  траекторията си до километър и изстрелът е даден от австрийска карабина „Щаер”. В момента на убийството обаче по неизвестни причини изображението на външната камера, монтирана на пилон до ъгъла на сградата, е стопирано „в положението отпреди 15 минути”. Виждат се двете коли на Илия Павлов, но не и хора.

 

Смъртта на Илия Павлов слага край на империята „Мултигруп“, създадена навремето лично по идея на Тодор Живков. Тато поръчал на тогавашния първи зам.-вътрешен министър с ресор ДС ген.-полк. Григор Шопов да създаде корпорацията, за да се противопостави на формираните от Луканов и Дойнов задгранични фирми. Живков бил бесен, че не са го информирали за създадените в чужбина неявни дружества.

 

Синът на Шопов – Любомир, разказа приживе в интервю, че в писмо до баща му от август 1989 г. бившият Първи говорел конкретно за „Лотос” във Виена, която се водела на името на сестрата на Андрей Луканов Мария и на която братът прехвърлил 3 млн. долара капитал – огромна сума по онова време, равняващи се на днешни около $ 22 милиона.

Тази версия се потвърждава и от съветника на Живков – Костадин Чакъров.  Любомир Шопов внася яснота в картината за топлите отношения между Луканов и Илия Павлов, продължили до скандала им на общото събрание в Москва на небезизвестното дружество „Топенерджи“.

 

Според него Луканов е назначил Павлов за капиталист, но на по-късен етап.

В онези години обаче всичко се е случвало по линия на ДС и КГБ. Навремето Илия Павлов е бил тясно свързан с тоталитарните тайни служби. Баща му Павел Найденов е агент, съдържател на явочна квартира на Шесто управление на ДС с псевдоним Славяни, ген. Петър Чергиланов, началник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), е първият му тъст, а втората съпруга на Павлов – Дарина, също е агент на Шесто управление и съдържател на явочна квартира.

 

Тя се е подвизавала под псевдонима Антена. Неслучайно дълго време вицепрезидент на „Мултигруп“ беше последният началник на Шести отдел на VI управление на ДС проф. Димитър Иванов.

Въпреки че е женен само няколко години за Тони Чергиланова,  ИлияПавлов обича да припомня връзката си с бившия си тъст и в дори в частни разговори твърди, че задграничните му фирми са свързани с българското контраразузнаване. Списъкът на бившите служители и агенти, работещи за групировката, е твърде дълъг, но Комисията по досиетата разкрива, че 8 от тях са играели водеща роля в групировката.

 

Илия Павлов е имал участие в 39 фирми. Бил е в управата на 24 акционерни дружества и имал акции в още 15. Успява да натрупа солидно състояние, което според полското списание „Впрост” през 2002 г. възлиза на 1,5 млрд. долара. Павлов говори за „Мултигруп” като за холдинг мечта.

 

Биографията на 43-годишния бивш борец е еманация на българския преход. Бил е член на УС на федерацията по борба, от 1994 до 1999 г. е президент на ЦСКА. Завършва спортно училище и Висшия институт за физическо възпитание. Бил е републикански шампион по борба за юноши. През 1998 г. получава американско гражданство.

 

Първата си фирма – кооперацията „Мулти Арт, Павлов регистрира през 1988 г. Тя се занимава далеч не само с търговия с антики и предмети на изкуството. С подкрепата на Андрей Луканов, „Мултиарт” осъществява експортно-реекспортни сделки с продукция на „Кремиковци”.

Става дума за особено печеливша дейност, тъй като металите у нас се търгуват на символични цени, които нямат нищо общо с тези на световните борси. Тази дейност при соца е възможна единствено с благословията на Политбюро и на КГБ, понеже отрасълът е от стратегическо значение и се намира изцяло под съветски контрол.

 

Групировката постепенно се разгръща като държава в държавата, което й се удава напълно при правителството на проф. Любен Беров и в доста по-малка степен при кабинетите на Жан Виденов и Симеон Сакскобургготски. Всъщност дори беглият поглед върху битието на „Мултигруп” през годините дава основание да се смята, че именно кукловодите на българския преход – Андрей Луканов, Димитър Иванов и ген. Любен Гоцев – са реалните създатели на групировката.

 

Разбира се, официализираната версия (или митология) за генезиса на „Мултигруп“ е съвсем различна. Според нея тя е създадена с честния труд на един-единствен човек – Илия Павлов, неин президент от създаването й през 1991 г. до гибелта му.

 

В Малта бъдещият лидер на „Мултигруп” преди 10-ти ноември учредява фирмата „Ай Пи Ен трейдинг лимитид”, чрез която се осъществява прекупуване на подводници от „Софморфлот“. Те се режат на скрап  и претопяват в турски металургични заводи. Тази операция едва ли е възможна без благословията на висшето партийно и държавно ръководство и на КГБ. Фирмата продължава дейността си и след това – до 1993 г. тя държи казината на групировката в България и в Латинска Америка.

 

След малтийския си бизнес, чрез който Павлов натрупва първоначален капитал, той  скоростно регистрира основните компании, които по-късно се включват в състава на групировката.

Под името „Мултиинтернешънъл Холдинг” на 25 юни 1990 г. групировката се регистрира във Вадуц, Лихтенщайн. Мястото не е случайно избрано – това е офшорна зона, според чието законодателство не е нужно да се регистрира собственикът на фирмата. Той може да бъде представляван от адвокат. Малко след това холдингът стъпва и на родна земя.

 

„Мултиинтернешънъл Холдинг” и основните му дъщерни компании – „Бартекс”, „Интерстийл”, „София Инс”, „Арес Делта” и „МИ Инженеринг”, са регистрирани в Драгоман. Пак там на 17 май 1991 г. е регистрирана и Кредитна банка. В БНБ като учредители са записани „Мултиинтернешънъл” с 30 млн. лева, „Интком” – с 15 млн. лева и „Бартекс” с 5 млн. лева.

Към датата на образуване обаче фирмите учредителки притежават нищожни уставни фондове – от 50 000, 15 000 и 50 000 лева. При това те са взаимно и верижно свързани със съучастия.

 

Илия Павлов става председател на управителния съвет на банката, а уставният й капитал за учредяването е получен по класическата схема – чрез кредит от ДСК, незнайно как и от кого гарантиран.

Най-сериозната си сума – 3 млрд. лв., „Мултигруп” получава след споразумение със Светия синод, който влага парите си в Кредитна банка, разказа навремето Пламен Николов, бивш шеф на отдел „Стратегическо и корпоративно планиране” и стопански звена на „Мултигруп” и парламентарен секретар на кабинета „Виденов”.

 

В онези години сред адвокатите на Светия синод е днешната политическа фурия Татяна Дончева. „Тези 3 млрд. лв. бяха дадени за управление, конвертирани по курс 17 лв. за долар, и така се създаде капиталова основа за бизнесите на „Мултигруп”, пояснява Пламен Николов.

Според него част от парите на бизнес империята може да са дошли и чрез куфарчета, но те не са били основният капитал. „Кредитна банка“ успява да прескочи банковата криза през 1996 г. с подкрепа от БНБ и държавната ДСК, но оцелява едва до 1999 г.

 

Сред големите икономически акции на групировката са цесиите за дълговете на „Кремиковци” и на „Химко” към „Булгаргаз“, който според оценките ощетяват държавата с 4,5 млрд. неденоминирали лева.

 

„Мултигруп” навлиза мощно в ембарговата търговия с петрол за бивша Югославия. Влаковите й композиции се охраняват от борци на ВИС-2, забърква се и в грандиозния скандал с уж отвлечения по Дунав петролен танкер „Хан Кубрат”, който превозва гориво за Белград. В златното време на пиратските дискове производствена линия, собственост на швейцарска фирма на „Мултигруп”, е инсталирана в държавната фирма ДЗУ в Стара Загора.

 

Всичко е по „договор за съвместна дейност”, при която „Мултигруп” дава оборудването, а ДЗУ осигурява помещенията и персонала. Бизнесът процъфтява, милиони дискове, превозвани със самолети на „Газпром”, заливат Балканите и страните от бившия СССР. Така се работи до 1998 г., когато България затваря всички подобни производства под директна заплаха от санкции и всичко е изнесено в съседни държави.

 

Пиратските дискове обаче са дребна спекула в сравнение с инсталирането на фирми на „Мултигруп” като официален посредник във вноса на руски газ. Това е моделът на влиянието на Кремъл у нас, който продължава до началото на войната на диктатора Владимир Путин срещу Украйна. На 23 май 1994 г. е регистрирано „Топенерджи” АД  – дъщерното дружество на руския газов монополист „Газпром”.

 

За председател на управителния съвет е избран Андрей Карлович Луканов. Тази новина предизвиква шок в БСП. Година по-късно делът на „Булгаргаз” в дружеството бива намален на 25,1% за сметка на включването на „Мултигруп” чрез неговата структура – „Мултигруп България Холдинг”, която заедно с „Овергаз Инк” придобиват общо 16,5% от акциите.

 

Тайните на забогатяването на Павлов сигурно никога няма да станат ясни, но в края на 90-те златните времена на „Мултигруп” приключват, когато тя губи своята политическа протекция при  кабинета „Костов”. Фирми от групата са обвинени в организирани схеми на контрабанда на захар. Схемата се оказа с протекция на висши митничари, а десетки хиляди тонове захар по документи бяха изчезнали в митнически складове, измити от дъждовете.

 

Тогава става ясно, че „Бартекс” и близки до нея дружества са внесли общо 305 914 т захар за периода 1994–1998 г., като са погазили грубо митническите норми. Щетите на държавата от тази дейност са огромни и се изчисляват на стойност 52 млрд. неденоминирани лева.

 

През 1999 г. фондацията на първата дама на САЩ Хилари Клинтън връща на съпругата на Илия Павлов дарение поради неясен произход на парите. След това в борда на „Мултигруп” са поканени нови мениджъри и американски лобисти, за да извадят фирмата от черните списъци. Може би Павлов се опитва да претвори програмната си статия от  март 1995 г. във в. „Дума”, писана от бъдещия политик Георги Кадиев по поръчка на Димитър Иванов, в която босът на „Мултигруп” призовава държавата да даде възможност на престъпните групировки да се отърсят от незаконния си бизнес, „тъй както гущерът къса опашката си”.

 

Илия Павлов и Андрей Луканов се скарват малко преди убийството на бившия премиер, станало на 2 октомври 1996 г. пред дома му на столичната улица „Латинка”. Двамата кръстосват шпаги на общо събрание на „Топенерджи” в Москва.

 

„Андрей Карлович, знайте, че все пак аз карам влака”, заявява Илия Павлов пред стъписания поглед на тогавашния руски газов император Рем Вяхариев. По знаковото дело за убийството на Луканов, Павлов е разпитван като свидетел. По ирония на съдбата това е последната публична поява на Илия Павлов само ден преди да го разстрелят. На 6 март той се явява в Софийския градски съд. Съдът чете показанията му, дадени на 22 юли 1997 г., с прословутата реплика, добила популярност през 90-те години. После Павлов обяснява пред съда, че се е извинил за думите си.

 

От първата година на погребението и досега всеки път в деня на разстрела по традиция пред входа на параклиса в Арабанаси, където е погребан Илия Павлов, се появява букет бели рози, за който никой не знае или не желае да каже от кого е. Хората в Арбанаси обаче са категорични, че цветята не са от близките на покойника и се появяват някак тайнствено през нощта или рано сутринта.

 

Шест дни след дръзкото убийство на Илия Павлов, станало на 7 март 2003 г., със специален хеликоптер ковчегът с тленните му останки е откаран в Арбанаси, където Павлов е погребан. Самият бизнесмен малко преди смъртта си купил парцела и споделил, че иска там да бъде гробът му. Вдовицата Дарина изпълнява желанието му.

Тя от време на време се появява на гроба му, като специално идва от Италия, където живее, основно с частен самолет.

Източник: Уикенд