На 2 март 1878 г. Самарското знаме е заковано със златни пирони за дръжката. Последния от тях е забит от стария български войвода дядо Цеко Петков, който водил четата над 30 години в Троянския балкан.
След като заковава и последния златен гвоздей, със свален калпак и очи към небето произнася заветните думи: „Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие!“
На 18 май 1877 г. на официална церемония до румънския град Плоещ, изработеното в руския град Самара знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение с командир подполковник Павел Калитин.
Създаденото от монахини знаме първоначално е било предназначено за Априлското въстание от 1876г., но по решение на местната власт в Самара е предадено година по-късно на Българското опълчение. На специална церемония в Плоещ на 6-ти май по стар стил (18-ти по нов) делегация от руския град тържествено връчва трикольора в червено, бяло и синьо на Трета опълченска рота с командир щаба – капитан Попов и Трета дружина, предвождана от подп. Калитин. За знаменосец на новия флаг е определен Антон Марчин.
Знамето участва в сраженията край Стара Загора, където последователно загиват трима знаменосци. При риска флагът да бъде пленен, командирът подп. Калитин героично жертва живота си, за да не попадне знамето в ръцете на врага. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група и в последствие участва в битките при Шипка и Шейново.
Днес оригиналното Самарско знаме може да бъде видяно в Националния военноисторически музей, където то се съхранява при специални условия от 1946 г. насам.
Източник: Уикенд
Коментирай