Георги Раковски е един от великите българи и за него се знае предимно, че е основоположник на организираната националнореволюционна борба в България пред 19 в. и че е бил писател, журналист и етнограф.

 

С пламенните си слова той успява да спре преселението на българите в Русия в последната подобна вълна в края на 50-те години и началото на 60-те години на 19 в.

 

Раковски спира преселението на българи в Русия

През 1861 г., Раковски издава политическия памфлет „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“.

„Преселение в Русия...“ е написан през 1860 година в контекста на последното значително преселване на българи в Украйна.

 

Руските дипломатически представителства в България започват нова активна кампания в различни части на страната като обещават на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където заради забавената поземлена реформа се стига до трайно напрежение, прерастващо в открити бунтове.

 

По това време Раковски живее в Белград и получава материална подкрепа от правителството на Сърбия, но решава да издаде брошурата анонимно в Букурещ, използвайки псевдонима „Един българин“.

Той изпраща там своя сътрудник Теодосий Икономов, който я отпечатва в 3-хиляден тираж.

 

Научавайки за остро критичното към Русия съдържание на брошурата, руският генерален консул Хенрих Офенберг подтиква местната проруска българска организация „Добродетелна дружина“ да изкупи и унищожи целия тираж. Въпреки това Икономов успява да отпечата нов 3-хиляден тираж, който бива прехвърлен в България при голяма секретност.

 

В текста на брошурата Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници. Той прави исторически обзор на българо-руските отношения от времето на Светослав Игоревич и заключава, че заробването на българите и завладяването на България е трайна руска цел, която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на самите власти.

 

„Преселение в Русия...“ успява да предизвика широк отзвук сред българската общественост и през следващите години редица публицисти, като Васил Попович, Любен Каравелов и Христо Ботев пишат по тази тема и критикуват, но доста по-умерено от Раковски руската политика.

Източник: Уикенд