Малката ни България е свързана с безброй чудеса. И тук далеч не става въпрос за самочувствие, от каквото по принцип българинът е лишен, а за сбор от стотици факти, даващи солидна основа не само за гордост, а и за вдъхновение от силата и въображението на предците, съчетани тук-там с проблясващите искри на незабравен корен и нови добри дела.
Районът на търговищкото Попово е точно такъв. Градчето е второто по големина селище в района, отличаващо се с богата история и много старание, за да покаже хубавото му лице на заблудения гост или любителя турист.
Преданията разказват, че градът е основан от свещеник, който се заселил по тези земи с многобройната си челяд.
Градчето се разпростира амфитеатрално по дължината на река Поповски Лом, наричана още Калакоч дере, върху двата срещуположни хълма.
Някогашният основател бил и много трудолюбив мъж. С много труд и заедно със семейството си, той вдигнал дом, след което изкоренявайки дърветата край реката, създал нива. С всяка следваща година поповото семейство отглеждало все повече и повече пшеница, плодове и зеленчуци.
Една есен турски отряд бил затрупан от ранен сняг. В поповата къща нямало място за друговерци, но пък храна се намерила за всеки от тях. Мъжете презимували честити и доволни, а когато напролет се прибрали в Цариград, сам султанът поискал да види стопанина, успял да изхрани войсковата му част.
Изпратил волска кола, която да откара попа и синовете му в двореца. Там свещеникът бил приет от султана с усмивка. Останал доволен от него, султанът го изпратил по живо, по здраво със заръката да живее свободно там, където се е заселил и да попува мирно и кротко, без страх, и под султанска закрила.
След като попът се прочул, хората все по-често започнали да го търсят за християнски обреди. Постепенно били издигнати къщи в близост до неговата и така се появило Попкьой или Поповото село.
По онова време селцето било част от Никополски санджак като селище от Разградската кааза. В турски данъчен регистър от 1537 г. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време. По-късно е известно и под името Попкьой.
Смята се, че легендата за основоположника свещеник е от XIX век, когато селището е известно и като Кара Лом (Черен Лом)
Източник: Уикенд
Коментирай