Хидео Шимизу е един от малкото живи очевидци на Втората световна война. Той обаче не е участвал нито в Европа, нито в Америка, на страната на някоя от враждуващите сили. Вместо това, едва 14-годишен е вербуван в най-тайното звено на японската армия — блок 731 или отделът за биологични зарази.

Шимизу разкрива, че през първите дни е плачел от ужас, когато открива с какво се занимава отделът му. Дълги години той мълчи, а много от неговите съратници са получили капсули с цианид и заповед да се самоубият след поражението на Япония. Събитията се разиграват в бившата японска провинция Манджурия, която днес е под влиянието на Китай. Окупираната територия е използвана за тестове с биологични оръжия върху хиляди хора. Най-често военнопленници, но има и японски войници.


"Режеха хора на две, заразяваха военнопленници с бубонна чума, извършваха експерименти с бременни жени и деца. Ужасите, които видях в японските лаборатории са чудовищни", казва Шимизу. Той твърди, че не желае бъдещите поколения да преживяват отново ужасите на войната, без да знаят за ужасяващите събития случили се по-рано.


"Не искам да си отида от този свят, без да разкажа какво се е случвало в блок 731. Хората трябва да знаят", казва архитектът. В лагерите той е бил принуден да прави дисекции на починали тела, а след капитулацията на Япония, да изгори жертвите на опитите и да прикрие следите. Повече от 70 години той мълчи, докато не посещава със съпругата си стария център за изследвания. Тогава й разказва цялата история и взема решение да сподели историята си с целия свят.