Марко Тотев е синоним на неудачник. Това обаче е и реална личност, живяла през втората половина на ХIХ и първите десетилетия на ХХ век в България. Марко Тотев е търновец, запален по покера. Именно с хазарта е свързана най-известната фраза за него: „На Марко Тотев все тъй ще се случи”. От нея започват вековните вече наричания в България за лош късмет.
В основата на превърналата се вече в легендарна фраза е реална случка, за която разказва Сава Русев в „Спомени и анекдоти за великотърновци“. Русев описва как веднъж в известно кафене в центъра на града четирима мъже играят на покер. „На бай Марко все не му върви. Събрал се един голям под, защото няколко пъти псували. В това време на бай Марко се пада каре от асове“. Хубаво, но в същото време минава едно погребално шествие. Покойникът бил познат на компанията и всички захвърлят картите и се спускат към вратата да гледат траурното шествие. Бай Марко с карти в ръка отива да гледа, а когато се връщат по местата си той показва картите, че имал каре от аса и казва: „На Марко Тотев все тъй ще се случи“.
Тази случка не е единствената в колоритния живот на Тотев. За него се носят куп истории, отричани от едни, но се ползват от други за възхвала на търновеца. Въпреки всички оспорвания до края на живота си, а и след това той остава символ на лошия късмет. Така е дори и след смъртта му. През 1936 г. се оказва, че в гроба му в Централните столични гробища е погребана съпруга на известен университетски преподавател. Когато научават за това, наследниците на Марко Тотев започват дела, които се проточват във времето.
Накрая справедливостта тържествува и костите на жената са извадени от гроба на Марко Тотев и преместени другаде. Дали е легенда или истина, но според съвременници на съдебната сага, когато произнася присъдата съдията въздъхва и казва: „Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи”
В по-ново време вече е създадена цяла поредица от вицове за Марко Тотев. Те са просто весели истории. Преди 100 години обаче търновци, а и софиянци се забавляват с реалната личност Марко Тотев. Сава Русев започва разказа си за него с утвърждаването: „Беше най-добрият адвокат във Велико Търново, много често го ангажираха за големи дела в София, Шумен и другаде, затова и често пътуваше. Благородна душа, добряк, веселяк, талант, всички много го обичаха заради веселия му нрав“.
Русев се позовава на спомените на вуйчо си, който имал сладкарница до „писалището на Марко Тотев. На тази близост се дължи следният разказ: „Когато Марко Тотев се връщал от някое пътуване и слизал на търновската гара, файтонджиите се спускали към него с файтоните си, заобикаляли го и започвали да канят: „Паша, паша, заповядай при мене”. А той да не скърши хатъра на никого, ще каже: „Няма да се возя, пеша ще ходя”. Тръгва с чантата си, но три-четири файтона го придружават и като повърви петнадесет-двадесет крачки, ще седне на един от файтоните, а другите се връщали разочаровани”.
В спомените на търновци Марко Тотев остава като винаги усмихнат и весел човек, който задължително дава бакшиши, независимо от хорското мнение, че не печели добре, че не се е сдобил поне с малка фабрика или по-голям имот. Според други свидетелства обаче Марко Тотев не бил бедняк, а средно заможен човек. Често селяните му пла-щали, като му подарявали по няколко декара земи, което към края на живота му оформило стабилно притежание в плодородните райони около търновските села.
Марко Тотев нямал такса като адвокат, а работел на принципа „Кой колкото даде". На места се пише, че няма нито едно загубено дело, като най-голямата му сила били гражданските дела.
Критиците обаче настояват, че Марко Тотев не бил никакъв адвокат и името му го няма в регистрите на адвокатската колегия в Търново от 90-те години на XIX век.
В биографията на знаковия българин е отбелязано още, че е бил областен управител на Бургас и народен представител, а в първите десетилетия на XX век се мести със семейството си в София.
„Когато вуйчо му бил в София и бай Марко се преместил в столицата. Често се срещали и разговаряли, припомняли си за Търново, за някои весели случки“, разказва Русев. „Веднъж бай Марко казал на вуйчо ми да поръча две кафета, но той щял да ги плаща, защото спечелил 200 лева.
„Как бе, бай Марко, ги спечели?”, го попитал. Марко Тотев му разказал, че го срещнал един търновец и му поискал 300 лева назаем. Бай Марко му дал сто лева, излъгал го, че няма повече пари. Така си спестил 200 лева и затова искал да черпи”, продължава Русев и набляга на това, че „мнозина използваха добрината му“, искаха му пари назаем за влак, за други работи и никога не му ги връщаха”.
Източник: Уикенд
Коментирай