Създателят на Бялото братство Петър Дънов издъхва на 27 декември 1944 г.
Ден по-рано казва на най-близките си, че утре ще умре и трябва да са силни.
Часове преди кончината си, Дънов води разговор на руски с някакво невидимо събрание, сякаш е на изпит, а на хората в стаята казва: „Свършихме малка работа за Бога“. Минути след смъртта му пристигат пратеници на новата комунистическа власт, за да го арестуват.
Няколко дни преди кончината си, Дънов обявява пред учениците си, че за да не направят с неговото арестуване и убийство трета грешка след посичането на болярските фамилии през IX век и преследването на богомилите, той сам ще напусне физическия свят.
Чудесата не спират да го съпътстват и след последния му дъх. Телеграмата до Георги Димитров за разрешение да бъде погребан на „Изгрева“ сама се пише. Антон Югов неочаквано помага, а през 70-те години на миналия век две посолства доброволно се отказват да местят гроба на Дънов.
Последната лекция пред последователите му е по-малко от седмица, преди да издъхне. На нея говори за характера и бъдещето на българите и българската държава. Независимо от многократните му заявления за отрицателните черти на българина, в нея преобладава оптимизма. Негови последователи казват, че Дънов споделял, че трябвало да остане на земята 120 години. Той обаче решил да си замине по-рано заради нечистите мисли и желания на българския народ. Той бил много огорчен от пребиваването си сред българите. В същото време властниците и управляващите непрекъснато се стараели да му пречат.
Когато отишли да го арестуват, представителите на новата комунистическа власт горчиво съжалили, че той вече бил положен на смъртното си ложе и се отървал от тяхното възмездие. Срещу него почти непрекъснато имало процеси с измислени мотиви. По нито едно от обвиненията обаче той не бива признат за виновен.
В последното си слово той казва, че българинът се отличава с голяма разрушителна сила и допълва, че като цяло българинът обожава да руши. Той обаче дава надежда за бъдещето като посочва, че ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ.
Дънов съветва Фердинанд да не вкарва България в повече войни и дори така може да получи излаз на три морета. Фердинанд обаче не се вслушва в съветите му, нещо повече – заявява пренебрежително, че подобни приказки трябва да се казват на задните му части. В резултат на това България преживява две тежки национални катастрофи, без армията й да е изгубила и една битка.
Създателят на Бялото братство е категоричен, че ако управниците слушаха народа, щели да правят много по-малко грешки.
Източник: Уикенд
Коментирай