„Когато човек мисли и пише за поет като Христо Смирненски, му се свива сърцето“ – това са размишленията на белетриста Георги Караславов.

 

Действително Смирненски издъхва едва на 25 години (1898-1923) от бича за онова време – туберкулозата. За годините си той е безспорен талант. Съвременниците му го наричат блестящ поет и очакват много от него.

 

Първата любов на Христо Смирненски къса писмата му, за да го забрави

Женя Дюстабанова

Твърде малко обаче се знае за интимния живот на поета. През 1919 г. той пише стихотворението „Черешката“, което посвещава на едно красиво момиче от Павликени – Елена Попова, в която поетът е лудо влюбен. В свободните си часове и почивните си дни, Христо не спира да я задиря. Стига се дотам, че хората от Павликени си мислят, че двамата млади скоро ще сключат брак.

 

Родителите на Елена обаче не й разрешават да се омъжи за „чужденец“. Смирненски й изпраща стотици писма и стихотворения, пълни с нежни въздишки. Тя ги събира и ги пази на тайно място. Баща й на бърза ръка я омъжва за местно момче, за да престане да мисли за него.

 

Елена веднага къса писмата и ги изгаря, за да не бъдат видени от мъжа й. по-късно съжалява за постъпката си и разказва на своите внуци за автора на писмата.

Две години след раздялата си с нея, Христо Смирненски се запознава с красивата и елегантна Женя, която е едва 16-годишна гимназистка. Двамата непрекъснато се ревнуват и отравят всекидневието си с натрапчиви мисли. Връзката им не е безоблачна, тъй като си вдигат скандали за дребни неща.

 

Женя му признава, че в нея е влюбен един от най-добрите му приятели Матвей Вълев, който му сътрудничи в редактираните списания. На 20 години той вече е известен хуморист и значително по-дързък от Христо в отношенията с нежния пол. Смирненски обаче знае много добре, че Матвей е влюбен в Женя и затова я съветва да бъде великодушна към него.

 

Когато през април 1923 г., Смирненски научава, че е попаднал под ударите на нелечимата милиардна туберкулоза, не съжалява за наближаващия му край. Женя Дюстабанова за разлика от Елена пази неговите писма. След кончината му тя остава завинаги със спомена за своя Христо и никога повече не среща голямата любов.

Източник: Уикенд