Папата разрешава на Живков да си сложи паметник във Вечния град

Преди шест десетилетия – на 21 юни 1963 година, се издигнал възгласът "Хебемус папам" над Ватикана, когато от комина на Сикстинската капела се издигнал бял дим. По този начин било съобщено на католиците по света, че е избран нов папа.

Този папа бил Павел VI и пребивавал на светия престол през по-голямата част от Втория Ватикански събор. Той имал заслуги за помирението между Светия престол и Народна република България. Подобряването на отношенията между двете страни настъпило в средата на 70-те години.

През 1949 година България е прекратила едностранно дипломатическите си контакти с Ватикана, но през 60-те години Тодор Живков осъзнал, че това е било голяма грешка. България нямала интерес малката, но много влиятелна държава да й бъде враг. Това оказвало отрицателно влияние върху връзките й със страните от Запада. Затова на 26 юни 1975 година Тодор Живков се срещнал с папа в неговия кабинет.

Духовникът със светско име Джовани Батиста Енрико Антонио Мария Монтини, който по-късно станал Павел VI, ръководел Светия престол в продължение на три петилетки, до смъртта си през 1978 година.

Докато чакал папата да го приеме в канцеларията си, Тато прошепнал в ухото на преводача си:

„Момче, ако питат какво съм следвал, кажи им, че съм учил право”. Искал да се изтъкне пред Негово Светейшество, че е висшист, макар и тапията му за средно образование да била взета по втория начин.

„Във ватиканските коридори сме заобиколени от швейцарски гвардейци с алебарди. Живков се е навел над ухото ми, нещо ми говори. Помня точно думите му: „Аз четох нещо, де, после ми дадоха дипломата така - за алиби, ха-ха-ха”, разказал е Асен Марчевски в книгата си „Италиански потайности”. Когато генсекът на БКП най-сетне влязъл при папа Павел VI облеченият в бели одежди свещеник се усмихнал благо и протегнал дружески ръцете си към него.

В българската делегация била и дъщерята на Първия Людмила – по онова време вече министър на културата. Червената принцеса имала солидна заслуга в убеждаването на баща си да търси затопляне със Светия престол. Другарката Живкова все повтаряла пред Тато, че страната ни не бива да се капсулира в социалистическия лагер, а трябва да се отвори към света и най-вече към най-високоразвитите християнски държави, повечето от които изповядват католицизма.

Бай Тошо и папата провели разговори и в присъствието на антуражите си, и на 4 очи. Вождът от Правец поднесъл дарове и се покаял, задето по наша инициатива били прекратени контактите на народната ни република с Ватикана. Той обещал най-категорично, че занапред властите у нас ще имат грижата и усърдието да работят за подобряване на връзките. Договорено било на всеки 24 май наши държавни делегации да посещават Рим, да се покланят пред гроба на Св. Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ и да засвидетелстват уважението си към Светия отец на давана им от него аудиенция. Двете страни се разбрали и български учени да получат допуск до богатите архиви и библиотеките на Светия престол, за да четат и изследват документи, свързани с историята ни. В резултат на това в следващите няколко години край папата се вихрел Божидар Димитров.

Това, че в миналото е работил за ДС не караше бившия шеф на НИМ да се черви, а го изпълваше с гордост. Професорът се кълнеше приживе, че никога не е доносничил – просто сътрудничил на разузнаването.

Да помага на ДС, той бил поканен през 1973 г. – малко преди да завърши СУ „Климент Охридски“.

Не се изумих от офертата на службите. Знаех, че те имат нужда от хора като мен. Задачата бе ясна и проста – да издирвам документи за историята на България в чужди хранилища, за да

запълним белите полета и да контрираме фалшификациите научени от съседни държави. Действах главно в архивите и библиотеките на Ватикана, Италия и Франция. Пристигах там като специалист, изпратен от своя институт. Всъщност командировките се поръчваха и плащаха от разузнаването. От ДС идваха и парите за заснемане на документите. Нямаше пищови, кобури, преследвания с коли... Издирваш си документите, поръчваш микрофилм, ксерокс или диапозитив, снимаш, плащаш и изпращаш материалите по куриер до България”, откровеничил е историкът.

След посещението на Живков при папата през 1975-а Димитров бил изпратен с мисия във Ватикана по най-бързия начин. Той заминал за Рим, без да уведоми годеницата си Марта и в следващите години тя не знаела нищо за него. Младата актриса нямала дори и най-малка представа за секретната му дейност. Чудела се даже дали изобщо е жив.

Един ден тя отишла при медиум, за да научи за кого ще се омъжи. Гадателят затворил очи, помълчал, след което изрекъл името Божидар. „А къде е той?”, поинтересувала се госпожицата. „При папата!“, отвърнал феноменът.

Не след дълго артистката видяла на улицата изкуствоведката Аксиния Джурова и попитала къде се е изгубил Димитров. „Щом чула: „В Италия!”, всичко си дошло по местата. Когато се върнах, я потърсих, седнахме в заведение и същата вечер решихме да сключим брак”, разказваше историкът, докато беше жив.

Докладите си от Ватикана той подписвал с псевдонимите Тервел и Кардам. В ДС обаче го водели на отчет и с имената Богдан и Телериг. „Обясниха ми, че са ми слагали и други прозвища, за да не ме издават. По презумпция в тайните служби винаги има предател, които може да избяга с досиетата на останалите. И за да защитят сътрудниците си, ги прекръствали”, обясняваше той. Покрай посещението си при папата през 1975-а Тато успял и да се увековечи със свой паметник във Вечния град. Нашият вожд издействал разрешение от Светия отец на гроба на св. Кирил в базиликата „Сан Клементе” да бъде монтиран калаен венец със следния надпис: „На създателите на българската и славянската писменост от Тодор Живков – председател на Държавния съвет на НРБ

„Отношението на папа Павел VI към България беше много добро. Според мен той беше известен за това как действа Людмила Живкова, за това, че тя дърпа малко надясно, за това, че нашите учени отиват с най-добри намерения във ватиканските библиотеки“, споделял е преводачът Асен Марчевски.

Пак той е разказвал и че главата на Римокатолическата църква допуснал до хранилищата за книги и документи на Светия престол не само агента на ДС Божидар Димитров, но и Аксиния Джурова и проф. Иван Дуйчев.

Опитите на НРБ да се помири с населения от свещеници град-държава започнали още през 1967 г. В резултат на преговори между двете страни през 1968-а наша делегация, водена от Знеполския епископ Йосиф, била допусната да чества в Рим Деня на славянските първоучители. св. св. Кирил и Методий. Българите получили и аудиенция при папата, но разведряването не продължило дълго. През лятото на същата година войската ни участвала активно в потушаването на Пражката пролет и в окупацията на Чехословакия, което върнало отношенията ни с Ватикана в точката на замръзване.

В началото на 70-те разузнаването се добрало до стенограма от разговор между Негово Светейшество Павел VI и сръбския лидер Тито. От нея станало ясно, че Светият отец нямал против да възстанови диалога си със София. Затова и МВНР получило задачата да подготви официална среща на Тодор Живков с папата. Министър на външните работи по онова време бил Иван Башев - бащата на поетесата Миряна Башева, който по-късно умрял мистериозно в пряспа на Витоша. Дипломатът полиглот работил усърдно по аудиенцията на Тато при понтифика, а след кончината му делото му било довършено от Петър Младенов.

Източник: Уикенд