Ловешката крепост пада последна под турско робство. На някои места се посочва годината 1446, но според други изследователи, това са само легенди.
Три предания разказват за тъжното време на Ловеч. Първата от тях е свързана с хитрост и сто овена. След тримесечна обсада на крепостта, турският водач Коджа Ибрахим се решава на последна отчаяна стъпка, с която да победи смелите защитници на твърдината.
Събира стотина овена, вероятно от поробените вече околности и многобройни стада, на рогата им поставя свещи. Османлиите ги запалват и подкарват „огненото стадо“ към близкия хълм на крепостта. Защитниците, мислейки, че Бог им изпраща помощ във вид на небесен огън, отварят вратите на твърдината. Като истински Троянски кон стадото влиза във вътрешността, следвано от избрани турски воини, които бързо сломяват съпротивата на защитниците.
След тази нощ хълмът, който носи името Рижа гора, започва да се нарича Стратеш – от турското Саръ Атеш – жълт огън.
Друга легенда разказва, че турците влезли в крепостта след предателството на двама боляри. Преди турците да стигнат до крепостта по подземни пътища, смелият Станко с прякор Кусан, успява да я напусне по таен тунел. Около него се събират още редица смели мъже и така се превръщат в първите хайдути в поробеното царство.
Въпреки, че Ловеч е покорен, в годините на робство успява да запази някои от правата си като например в него да не се заселват турци и да не се дава кръвен данък – деца за еничарския корпус. Запазва си и правото да взема мито върху стоките, преминаващи през него.
Източник: Уикенд
Коментирай