Новата година е посрещната тържествено за пръв път в България преди 140 години. Тук обаче има спорове, тъй като според някои това се случва не на 31 декември срещу 1 януари през 1883 г., а още по-рано – при посрещането на 1880 г. Различията са само в датите.

 

Спомените от онова време си приличат и описват една и съща картина от 12-тия час – 21 топовни залпа, националният химн в изпълнение на оркестър на площада, а преди това кратко слово на владетеля.

 

Сами виждате, че оттогава до днес няма особена промяна, единствено словото на княза е заменено от словото на президента.

Първото новогодишно тържество е организирано от княз Александър Батенберг в турския конак, преобразен на дворец. Това е същата сграда, в която е съден Васил Левски.

 

Носове се чупят на първия новогодишен бал в България

Поканените от княза нашенски първенци се чудят и маят как е възможно и кому е нужно да се вкара вътре „цял чам“ – така приемат първата елха, украсена съвсем по европейски във все още ориенталска София.

 

Гостите на празнично осветения конак-дворец остават много изненадани от голямото огледало на входа. Някои са заблудени до такава степен, че удрят носовете си в огледалото. 

На третия бал се налага да бъде сложена метална решетка на огледалото, за да бъдат избегнати травмите.

 

Другият факт от първия дворцов бал у нас, пораждащ усмивка, са множеството приготвени сладкиши и невиждани до този момент лакомства, които изчезват за по-малко от 5 минути.

Това дава урок на дворцовия протокол и още на следващия бал храната е много повече. Тя обаче отново не стига и бива изядена веднага.

 

Половината от поканените на първото дворцово парти у нас носят потури и шаячни дрехи, а и твърде малка част от поканените умеят да танцуват европейски танци. На хорото обаче всички се хващат и играят до пълно изтощение. 

 

Първите танцуващи играят на една ръка разстояние помежду си и сериозни лица. Останалите стоят отстрани и гледат, не защото не им се играе, а защото не знаят как да се справят с руска мазурка, котильон или валс.

 

Вторият български княз след Освобождението – княз Фердинанд, превръща баловете в лъскаво събитие по подобие на разточителството на Луи ХIV, наричан Краля Слънце.

Сред участниците в царските балове и приеми, са банкери, дипломати, министри и индустриалци. От всички най-много обаче се открояват офицерите.

Източник: Уикенд