Великият художник Златю Бояджиев преживява тежък инсулт през 1951 година и в продължение на повече от десет дни е на границата между живота и смъртта. 

Връща се в Пловдив уморен от пътя (бил е в Димитровград) и му прилошава у дома. Веднага бива откаран в болница и така за него и семейството му започва голямото ходене по мъките. След дългото лечение остава с парализирана дясна ръка и затруднен говор. Дори и в това състояние, Златю Бояджиев не изневерява на работохолизма си.

След здравословния проблем, Златю Бояджиев започва бавно, но уверено да рисува с лявата си ръка – подвиг, който не е по силите на всеки. Именно по това време са сътворени и някои от шедьоврите му като „Родопска сватба“, „Априлското въстание“, „Завръщане от лов“ и „Апокалипсисите“.

В началото на 1968 г. художникът прави голяма изложба на най-новите си работи в София с помощта на сина си Георги. Въпросната изложба оставя толкова голямо впечатление, че тогавашната преса го нарича „Златен Златю“.

Пловдивският художник Димитър Киров разказва, че благодарение на сина си Георги  (Жоро Бояджана), Златю успява да пребори болестта си. Наследникът му работил като хамалин в оризарната на Филипово, за да може да плаща лекарствата и санаториумите, с които да излекува баща си. 

Заради картината на Златю Бояджиев „Баташкото клане“, голяма част от художниците-корифеи у нас не могат да преглътнат таланта му. За сметка на това си го върнали на сина му, който трябвало да кандидатства четири пъти в Академията, докато бъде приет. 
След това Жоро Бояджана понася върху гърба си славата на великия му баща, с когото винаги го съпоставяли, разбира се не в негова полза, въпреки, че има свои качества и винаги се е опитвал да бяга далеч от творческия път на Златю.

Синът на Златю Бояджиев, който напусна този свят през 2013 година има над 60 самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна и други градове, какт, о и десетки участия в окръжни, национални и международни художествени изложби. Негови творби има не само в Националната художествена галерия в София, а и в пловдивската художествена галерия, както и в частни колекции у нас и зад граница.

Днес пловдивчани, а и не само те, могат само да съжаляват, че тези колоси вече не са сред нас. Градът вече не е същият, но остава споменът за тях и картините им. 
За Златю Бояджиев големият казанлъшки художник Данаил Дечев твърдял, че Златю е толкова голям, че за него не бива да се разказва, защото той се усеща навсякъде. 
Източник: Уикенд
 

Наследникът на великия Златю Бояджиев работил като хамалин, за да купува лекарствата му

Наследникът на великия Златю Бояджиев работил като хамалин, за да купува лекарствата му - Снимка 2