Пиянството на Владко Живков не е тайна за никого, на малцина са наясно, че и Людмила Живкова е била пристрастена към чашката. Щерката на Бай Тошо консумирала големи количества спиртни напитки до есента на 1973 г., когато зловещо ПТП преобръща живота й на 180 градуса. Преди адския сблъсък с бял москвич, тя била пиянка №1 в родата на Тато, след което първенството било поето от брат й.
„Попийваше си доста, миличката обичаше купоните. В един период пушеше и много цигари. След катастрофата на път за летището обаче тотално се промени. Като я изписаха от болницата, загърби пороците“, разказваше приживе близкият до Червената принцеса зам.-министър на МВнР Живко Попов.
На 12 ноември 973 г. Живков заминавал за Полша, а дъщеря му Людмила трябвало да е сред изпращачите на летището. Заради махмурлука си обаче тя се замотала нещо вкъщи и тръгнала по-късно за аерогарата. Шофьорът й решил да навакса и настъпил здраво газта на мерцедеса. „Разминават се с камион панеловоз, много дълъг. Срещу тях излиза някакъв военен с москвич, тръгнал да изпреварва камиона. Влиза в тяхното платно и ги удря“, разказвал е приживе Иван Славков – Батето, вторият съпруг на мистичната Черевна принцеса.
В момента на катастрофата Людмила четяла нещо и затова не разбрала какво се случва. В противен случай можело да се предпази. Лоша шега й изиграл и фактът, че била без предпазен колан по време на пътуването.
Главата й се забила в предното стъкло, в резултат на което първата дама на НРБ получила мозъчни кръвоизливи и сътресение. Следващите дни тя изкарала на границата между живота и смъртта. Докторите се чудели дали да отворят черепа й, или да се опитат да я лекуват без операция. В крайна сметка избрали второто.
Лечението на Людмила продължило около 2 месеца. Едва в началото на февруари тя се върнала на работа, но била омаломощена. По главата й пък се виждали белези от катастрофата. Резките от челото били премахнати през пролетта на 1974 г. в Париж със серия скъпоструващи пластични операции, платени от държавния бюджет.
Във Франция Живкова останала цели 40 дни. Настанили я в най-елитната клиника, пратили и придружители, които да се грижат за нея.
Първата дама на НРБ се възстановила след адската катастрофа от 1973 г. и благодарение на румънския Петър Димков – лечителката Ана Аслан. Знахарка №1 на северните ни съседи, помощ от която са търсили Джон Кенеди, Елизабет Тейлър, Йосип Броз Тито, Хо Ши Мин и Чарли Чаплин, не само церила раните и болежките на Червената принцеса, но и я подмладила. Терапията провела с патентования си препарат против стареене „Аславитал”.
Аслан била помолена да даде приноса си в лечението на др. Живкова от Иван Абаджиев – легендарен кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, който по онова време е наш посланик в Букурещ. Людмила оценила съдействието на свекъра на банкерката Цветелина Бориславова и когато малко по-късно над главата му надвиснали облаци, спасила кариерата му.
С Ана Аслан Татовата щерка поддържала връзкадо смъртта си през 1981-ва, както и с българския лечител Петър Димков. Знахарят полковник имал големи заслуги за увлечението й по мистичното, двамата прекарвали по цели нощи в разговори за спиралата на познанието, Дънов и богомилите.
Живкова наричала познавача на билките „татко Петьо”, а той я зовял галено Людмилка.
С. най-известния ни народен лечител първата дама на НРБ се запознала след автомобилната си катастрофаот 1973г. Макар и позакрепена от традиционната медицина, Червената принцеса още страдала от силно главоболие. Тогава съпругът й Иван Славков, генерален директор на БНТ, чул, че бащата на един от подчинените му цери и най-мъчителните болежки. Въпросният чудотворец, досещате се, бил Петър Димков. Неговият син Любомир работел като инженер в студията за документални филми към телевизията.
С посредничеството на своя служител Батето уредил на жена си среща при познавача на билките. Людмила отишла при Димков с обгрижващата родата й легендарна медицинска сестра Ани Младенова. Майорката от УБО имала задачата да запише рецептите на полковника и да приготви отварите.
Петър Димков не само изцерил главоболието на ВИП пациентката, но и поизчистил главата й от белезите, останали от тежкото ПТП. Това станало със специалния му мехлем, забъркан от медсестрата Ани.
Под влияние на Димков, Ана Аслан и Ванга дъщерята на Живков се отрекла напълно от традиционната медицина и се фокусирала върху билките и отварите. Спряла напълно алкохола, а изхвърлила и месото от менюто си. Станала толкова заклета вегетарианка, че дори „татко й” Петьо направил забележка, задето прекалявала.
Людмила минала на семки и треви, а един ден от седмицата не хапвала нищо.
Според секретаря на ЦК на БКП Стоян Михайлов след тежката си катастрофа от 1973-та Червената принцеса загубила интерес и към секса. Професорът знаел това лично от Бай Тошо – вождът му го казал в пристъп на откровение.
„А Иван си хойкаше – хем пиеше, хем ходеше с жени. Людмила е била наясно, но доколкото знам, те двамата са се били разбрали. Трябвало е просто Славков да го прави малко по-прикрито”, споделял е приживе големецът от Скравена.
Преди да стане пълна въздържателка, Людмила си имала любими напитки - конякът и вермутът. Пийвала и шампанско, но само при специални поводи. С пенливото вино попрекалила на сватбата си с Иван Славков, та накрая доста заваляла думите и се хилела като варена агнешка главичка.
За венчавката си Батето и принцесата на НРБ насрочили датата 4 юли – делничен ден. На подписването присъствали само 8 души, а Живков не бил сред гостите. Тато бойкотирал официалната част от тържеството, защото изобщо не одобрявал зетя.
„Дойде само на обяда, който беше по-късно”, разказваше приживе Славков.
С втория си съпруг Бай Тошовата щерка заживяла в луксозен дом в центъра на София. Там всяка седмица се събирали на алкохолни запои видни представители на столичната художествено-творческа интелигенция. На т. нар. „Петъци на Людмила” присъствали Дечко Узунов, Георги Джагаров, Николай Гяуров, Величко Минеков, Александър Фол, Вера Ганчева и други знаменитости.
„Домакинята Людмила държеше на пиене повече от всички жени, гостуващи на партитата й. Като усетеше, че й се замайва главата, отиваше в тоалетната да се поосвежи. Връщаше се като презаредена и продължаваше с наздравиците”, споделяла ни е приживе наследницата на един от лидерите на оранжевото БЗНС.
И Вовата - братът на другарката Живкова, си имал антураж от купонджии, с които водел разюздан живот. За това свидетелства дългогодишният личен бодигард на Людмила – Димитър Мурджев. „Около Владимир кръжеше елитна група лъжеприятели интересчии. Те го следваха в безкрайните му похождения, заради които трепереха не малко служители от охраната, отговарящи пряко или косвено за волностите на този малък принц. А волностите му нямаха край. Беше побъркал управителите на ловните стопанства и резиденциите, когато със свитата си решаваше да ги посети. Устройваха си оргии, бардаци, публични домове. Чет нямаха поразиите им. Че и тръгваха по никое време в нетрезво състояние да ловуват, без да си имат хабер от тая работа! Чудя се как не се стигна до някое нещастие при разгулните фиести, които понякога продължаваха с дни”, пише в спомените си легендарният телохранител, който от десетилетия се подвизава като художник.
Друг служител на УБО – Анчо Бекяров, също е описвал в мемоарите си блудничеството на Тодор-Живковия мъжки наследник. Той дори твърди, че веднъж синковецът изхвърлил от терасата някаква жена. „Владимир се заобиколи с разпуснати младежи, чиито оргии възмущаваха всички. По резиденции и вили се организираха пиршества и вакханалии. Стигна се дотам, че във Варна хвърли от балкона приятелка и й счупи таза. На всички бе известно, че в нетрезво състояние почваше да чупи, да се бие, ставаше обществено опасен,"
Сред жените, с които Вовата имал интимно вземане-даване в онези времена била и манекенката Линда. Нея Тодор Живков хич не я харесвал и за да я отстрани от живота на сина си, я изселил В Северна България.
Говори се, че преди да бъде натирена в провинцията, тя също като много други се сблъскала с юмручното правосъдие на пияния до козирката Владко. Веднъж той дори я ухапал по бузата и белегът й дълго не могъл да зарасне.
Генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ полагал големи усилия да пази вагабонтина си от най- големия му порок. Кадри на някогашните секретни служби разказват, че при социализма покрай Владимир Живков редовно имало поне по двама бодигардове. Целта им била не толкова да вардят Вовата от покушение, колкото да следят той да не се напива и да не буйства. Охранителите обаче рядко успявали да се справят с основното си задължение и Владко си се наливал, така както си знаел.
Че синковецът бил надзираван зорко от УБО, свидетелства в мемоарна книга и дипломата Киряк Цонев. Веднъж той попитал гард на Вовата: „Защо го пазите този хлапак?”. „Абе все пак – син е на Големия. Да не му направят някоя провокация”, отвърнал онзи и се усмихнал многозначително.
По соца Живков-младши редовно сядал почерпен зад волана. Един ден се прибирал мъртвопиян с колата си и на кръстовище го спрял патрул. Ченгетата понечили да го санкционират, но Татовият син се разбеснял. Започнал да псува и налетял на бой. Униформените не могли да го разпознаят и решили да покажат кой е по-силен. Така го напердашили, че се наложило после да го карат в „Пирогов”. На другия ден шефът на УБО ген. Кашев докладвал на Тодор Живков за неприятния инцидент.
Противно на очакванията Бай Тошо наредил участвалите в акцията ченгета да не бъдат наказвани. „Нека да му е за урок на моя син. Пък и защо да правим нов цирк?”, рекъл вождът.
Съществуват свидетелства, че под влияние на алкохола Живков-младши предизвикал грандиозно сбиване в Лондон. Патакламата станала през 1987-а. Наследникът на комунист №1 на НРБ се скарал с домакина на посолството ни в английската столица и му размахал яростно юмруците си. Изръсил и куп обиди за леля му, която пък била секретарка в кабинета на Първия.
Бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов е на
За да откаже мъжкото си чедо от алкохола и разгулния живот, Тодор Живков решил да прибегне и до специална „терапия” – вкарал го в политиката. Като начало го направил депутат от Монтана (тогава Михайловград – б.р.).
Веднъж Владко отишъл толкова пиян на среща с избирателите си, че мероприятието се провалило. А като изтрезнял, гражданите отново били събрани под строй за митинга.
Охраната вече имала строго нареждане от самия генсек на БКП в никакъв случай да не се допуска втори провал. Ако се налагало, Вовата можело да бъде удържан да не пие с прилагане на физическа сила.
В крайна сметка срещата се състояла. После Живков се поинтересувал как е бил приет синът му от монтанчани и получил следния отговор от УБО:
„Всичко беше отлично. Посрещнаха го с хляб и сол". „Чак пък толкова? Нещо май сте попрекалили с предварителната подготовка. Съмнявам се, че ще го приемат така", учудил се партийният и държавен ръководител. А служителите на УБО продължили да упорстват: „Обичат го, другарю Живков. Истински го обичат".
По отношение на спиртните напитки Тато бил коренна противоположност на децата си. Дори на празненства българският вожд не си позволявал да консумира алкохол. „И по поводи не пиеше, за разлика от нас, колегите му. Знам, защото е идвал на рождените ни дни. На него му се сипваше чаша червено вино. Оставяше му се и бутилка газирана вода. Живков отпиваше от виното и си доливаше сода. Цяла вечер си досипваше вода и си изкарваше с едната чаша вино. Докато ние си пиехме и уиски, и водка..”, разправял е Григор Стоичков – легендарен вицепремиер, министър и кандидат-член на Политбюро.
Източник: Уикенд
Коментирай