В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. комунистите убиват и хвърлят в общ гроб повече от 100 българи – цветът на нацията по това време. Разстреляни са един княз, трима бивши министър-председатели, 22 министри, 67 депутати, 48 генерали и висши офицери, 8 царски съветници. Сред убитите е и братът на цар Борис Трети – княз Кирил Преславски.
Той е един от регентите на малолетния Симеон Втори. Разстреляни са и трима премиери – Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов.
Филов също е един от регентите. Третият регент – ген. Никола Михов, е в същата група на зверски умъртвените.
Версиите за една от най-челните нощи в историята ни са многобройни. Цеко Алексиев, който тогава е началник на служба „Паркове и градини“ в софийските гробища си спомня, че мястото е било осветено от автомобилни фарове. Повечето от убийците били цивилни и въоръжени с шмайзери.
Екзекуцията започнала с разстрела на княз Кирил, после Филов, ген. Михов, а след тях министрите. Стреляли в тила им с пистолет и труповете им падали в ямите. Започнало да се развиделява и тогава решили, че разстрелът върви бавно и взели решение да ги убиват с шмайзерите. Последно разстреляли доктора, който проверявал дали разстреляните са мъртви. Той бил убит от Главинчев.
След разстрела палачите обират жертвите си, а един от по-нисшите чиновници дори събува ботушите на убития княз Кирил.
Освен взвода за масови убийства на масовата екзекуция присъства и Цола Драгойчева, която отговаря за т.нар. Народен съд в ЦК на БКП.
Комунистическите активисти обаче изведнъж започват да се карат кой кого да убие.
По-късно Георгиев се хвали в пиянски компании, че лично е пролял синята кръв на Кирил. Същото твърди и Глаовинчев.
Източник: Уикенд
Коментирай