В днешно време канибализмът звучи зловещо, но за него се говори още от имперските времена. Според римляните, келтите пирували с човешка плът. В очите на британците пък ирландците също били човекоядци. Светлина върху древния канибализъм хвърлят редица праисторически находки.
През 1871 г. по повод открити кости на първобитен човек, за когото се е твърдяло, че се е превърнал във вечеря на себеподобните си, Марк Твен поставя въпроса другояче: „Не е ли това злоупотреба с един мъртъв от около два милиона години човек?“.
В днешния взаимоизяждащ се с научни открития свят на палеоантропологията, твърденията за канибализъм са подчинени на конкретни стандарти за доказателства.
Затова мнозина повдигнаха скептично вежди от заключението на скорошно изследване в журнала „Сайънтифик Рипортс“. Според него един фрагмент от подбедрена кост, датиран на 1
450 000 години, показва че древните хора но само са се избивали като касапи, но и са използвали човешката плът за храна.
В новинарския поток откритието се определи като „най-старото меродавно доказателство" за тази древна практика. „Данните, с които разполагаме, ни казват, че хоминиди са се хранили с хоминиди най-малко преди 1 450 000 години”, казва Бриана Побинер, палеоантрополог от природонаучния музей на института „Смитсън" и основен автор на изследването. „Има още доста примери на видове от еволюционното дърво на човека, които са се изяждали взаимно с цел изхранване. Но тази вкаменелост предполага, че предците ни от онова време са го правели, за да могат да оцелеят повече време“.
Останките на предполагаемата жертва повдигат въпроси, които не дават сън на палеоантрополозите.
Как така белези по кост са показател за канибализъм?
Колко праисторически сведения са необходими за доказване на сравнително модерна теория?
Д-р Побинер, експерт в следите по скелети забелязва фосила от тибия (пищялна кост) преди шест лета, когато изследва останките на хоминид в музея в Найроби. Тогава погледът й попада върху 11 малки разреза, всичките насочени в една посока и съсредоточени в областта на прасеца. Това е най-месестото място в долната част на крака, отбелязва д-р Понебер в свое публично интервю. Тя изпраша модели на следите до Майкъл Пант, палеоантрополог от Държавния университет в Колорадо (САЩ) и участник в изследването, който разработва 3D скенерни изображения и ги сравнява по форма с база данни с 898 белега от захапки, премазвания и кланета. Анализът показва, че 9 от следите наподобяват такива, причинени от каменни сечива. Понебер твърди, че разположението на резките означава, че плътта е била издрана от костта. Именно с тези заключения поддържа тезата си за древния канибализъм.
Източник: Уикенд
Коментирай