Няма никакво съмнение, че цар Иван Шишман е най-възпяваният владетел в народното творчество.
След като не успява да спре османските нашественици в край на 14 в., според техните хроники му бива отрязана главата. Това се случва на 3 юни 1395 г. в Никопол – столицата на една от българските държави по онова време.
През вековете легендите стават все по-многобройни от вероятната историческа истина. Още повече стават приказките и преданията за златото на цар Иван Шишман. Иманяри го търсят в половин България, но до момента безуспешно.
Една от най-забележителните легенди за златната му колесница произхожда от плевенския парк „Кайлъка“. Местността се извива около двата бряга на р. Тученица и се простира върху 10 хил. дка. площ. Царят успял да се скрие измежду скалите на „Каменец“ („Кайлъка“), разказват плевенските легенди.
Спасил се от нашествениците с огромни усилия като с него останали само семейството му и най-доверените му хора. Успели да се скрият в манастира „Св. Георги“, който днес вече не съществува. Историците твърдят, че липсват убедителни данни за съществуването на обителта, макар че при разкопки на посоченото в легендите място, е откривана антична и средновековна керамика.
Според местните предания в отчаянието си царят сам сложил край на живота си, което се случило малко след последната загубена битка. Той просто се самозаклал като заповядал никой да не го спасява. Свидетели на смъртта му станали цялата свита и няколко монаси.
Шепата боляри изпълнили волята му като положили безжизненото му тяло в златна колесница върху златото от хазната, покрили колесницата с меча кожа и с общи усилия спуснали мъртвия владетел и държавната хазна в подземия в Кайлъшката долина. На мястото били поставени специални знаци. Всички дали обет за мълчание и го спазили, за да може златото да се покаже отново, когато дойде Освобождението на България. До днес обаче знаците не са разчетени.
Източник: Уикенд
Коментирай