Всеки български ученик, разтварял читанки, буквари и учебници е изучавал средновековна българска история и е виждал по кориците и страниците на учебниците шарени картинки, придружени от неразбираем език. Малцина са се запитвали откъде ли са взети. Не са ли плод на съвременен художник илюстратор?
По-късно по-будните и любознателни гимназисти и студенти по история разбират, че това са миниатюри, придружени от старогръцки текст. Малка част от българите са наясно, че около 90% от всичко, което знаем за Първото българско царство и малко преди това, черпим от две велики средновековни книги – „Манасиевата хроника“ и „Исторический синопсис“ на Йоан Скилица (Мадридския ръкопис).
За нас българите този средновековен научен труд е от особено голямо значение, тъй като съдържа илюстративната история на България за близо два века и половина. Достойно място в него намират всички значими наши владетели след хан Крум, на когото са посветени 10 миниатюри.
Не всички рисунки обаче са запазили оригиналния си вид поради активната употреба на летописа през вековете. Всички 574 миниатюри изобразяват множество батални сцени, обсади на крепости, публични наказания и дипломатически сцени и дават великолепна представа за облеклото, архитектурата и военната техника от епохата.
Книгата се пази под ключ в помещение в Испанската национална библиотека, където се поддържа специална постоянна температура, влажност и тъмнина, за да се запазят пергаментът и боите. Вече не се предоставя на никого за консултации. Последно е търсена от изтъкнатия изкуствовед проф. Атанас Божков през 1968 г.
Наскоро творбата на Йоан Скилица е дигитализирана и качена на сайта на библиотеката като фонотипно издание, за да може учени и историци да имат достъп до нея.
Че книгата е безценен шедьовър говори и фактът, че Гърция прави многократни опити да си върне хрониката. Навремето Аристотел Онасис е предлагал баснословна сума да я откупи, но без резултат.
Редно е най-накрая българските политици да треснат с тази 20-килограмова книга скопските кабинетни историчари по главите – тя е писана не от българин, а от безпристрастен грък. А членовете на историческата комисия, преговарящи със северномакедонците да им покажат препечатки и да им затворят устите завинаги по въпроса какъв е бил цар Самуил – български или техен.
Източник: Уикенд
Коментирай