Христо Ботев е един от безспорните български гении.
Дори да не бе преминал Дунава, за да се бие с четата си за политическата свобода на България, Ботев пак би бил изключителна личност. За това са достатъчни поезията и публицистиката, които пише с талант от световна величина.
Гениалният поет обаче далеч не е бил кротък човек. В биографията му са документирани и не съвсем приятни епизоди, когато заради крайна бедност или революционни дела, или пък просто заради буен нрав се хвърля на бой или става съучастник в кражби.
В началото на 70-те години на XIX век в Браила, заедно с други емигранти, изнудва богат българин за пари. В Галац пък участва в няколко обира на различни търговци и се опитва да фалшифицира пари.
Ботев трудно се вписва в учебната дейност още с постъпването си в гимназията в Одеса. Непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина и физическите наказания за нарушаването й. Често отсъства от часовете, но по-често участва в сбивания със съученици. Отнася се високомерно към повечето си учители. През 1864 г. напуска ученическия пансион и заживява самостоятелно в различни квартири.
През лятото на 1875 г. сред българската общност в Букурещ се появяват слухове за присвоени от Христо Ботев обществени средства, които никога не биват доказани. Гениалният поет се нуждае от незначителен подтик, за да кипне от гняв и да се разлюти до такава степен, че да скочи на бой. Той е изключително темпераментен, по-често избухлив и гневен, отколкото мъдър и спокоен.
Такъв е в отношенията си с всички, дори с близки и братя по оръжие. Важното е, че първосигналният му гняв не го прави лош човек и не го озлобява към света и хората. Живее изключително мизерно в Русия и Румъния, често дори няма какво да яде. А в дните преди края на 28-годишния си живот е принуден да се грижи за изхранването на съпругата си Венета, нейния син, общото им дете, майка си и братята си.
Източник: Уикенд
Коментирай