Хисаря е едно от многобройните уникални български селища.
Градчето с малко над 6000 души води началото си от дълбока древност - официално между 6-ото и 5-ото хилядолетие преди Христа. Вероятно и преди това тук се е живеело. Няма как да е иначе, след като на една сравнително ограничена площ има цели 22 минерални извора. Всички са лечебни и бистри, а водата им утолява и най-голямата жажда. Затова и римляните строят тук не само крепост, а и бани, следите на които могат да се видят до днес.
През 293 г. след Христа император Диоклециан се установява тук заради лечебните минерални води и градът е наречен в негова чест – Диоклецианопол.
Селището има и други имена през вековете – Ветус, Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица. Защо точно е наречено Хисаря, остава не съвсем ясно.
Една легенда разказва, че Филип Македонски, който през 342 г. преди Христа завладява днешен Пловдив и му дава своето име, оставил син и дъщеря след смъртта си. Дъщерята се казвала Хеса. Синът взел Пловдив, а дъщерята – Хисаря. За да разделят наследството поравно, те измислили просто, но практично средство. Решили да тръгнат, щом пропеят петлите, един срещу друг – тя от Хисаря, а той от Пловдив. Мястото, където щели да се срещнат, щяло да бъде граница на наследството им.
Сестрата напоила с вино своя петел. Той пропял много по-рано и събудил всички петли в Хисаря. Тръгвайки много по-рано, тя толкова изпреварила брат си, че срещата им станала някъде близо до Пловдив. Братът разбрал измамата. Задоволил се само да прокълне сестра си и пожелал Пловдив да стане голям град, а Хисаря да западне, Клетвата стигнала Хисаря.
В Хисаря казват, че няма точна легенда за името и припомнят, че на арабски и турски „хисар“ означава „крепост“.
Изтъква се обаче не без доза гордост, че назоваването Хисаря произлиза от Caesarea, което означава „царски град“ – име, което може да се е използвало през вековете като спомен за миналата му императорска слава.
С нея е свързана и друга легенда. Тя разказва, че незнайно кой римски император бил дълбоко загрижен за болната си жена. Коварна болест отброявала последните и дни. Куриери, вестоносци и оракули шетали безуспешно по необятната земя и търсели лечители. Един ден стар тракиец почукал на вратата на двореца. Казал, че иска да види болната и да й помогне.
Въвели го при съпругата на императора. Тракиецът повдигнал леко клепачите й, притиснал с длан под жлъчката и рев изпълнил двореца. Копиеносците се възправили, но болната им господарка едва-едва вдигнала ръка за пощада. Тя се отпуснала в дълбок сън, а лечителят посъветвал императора да заведе жена си на изток до реката Хеброс. На един ден път на север от реката да открият топлите извори. В тях императрицата да се къпе и да пие от водата им. За награда лечителят поискал само римляните да живеят в мир с тракийците. Императрицата оздравяла, а мъжът й построил хубав и богат град, който нарекли Аугусте. Всичко имало в него – и за разкошния живот на богатите, и за развратните им нощи. Едно само не постигнали римляните – мир с траките, отседнали преди тях край изворите: Не спазили клетвата, дадена от императора на стария знахар.
Историята на град Хисар е свързана предимно с Римската империя. Когато пристигат по тези земи римляните намират тук малко тракийско селище.
Но популярността на лечебните му извори определя трайно интереса на римските управници.
Градът е превърнат в административен център и през III век е ограден с крепостна стена.
От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний-баща в края на III и началото на IV век. По време на готските нападения в края на III век градът е разрушен и опожарен.
Възстановяването му в началото на IV век се свързва с император Диоклециан и получава неговото име Диоклецианопол. Става трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). За да е защитен от вражески нападения, е бил обграден с крепостна стена, издигната от тракийски майстори. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Крепостта има форма на почти правилен четириъгълник с височина 12 метра. Днес запазените останки достигат 7 метра.
Източник: Уикенд
Коментирай